Дяволската колония

— Защо мислиш така?

— Наблюдавах полето лава над зоната на взрива. Става все по-дебело. Не забелязах никакви признаци на ново разграждане. Мисля, че високата температура при изригването е изгорила онова, което е разяждало материята долу. Убила го е окончателно.

„Убила?“

Пейнтър подозираше, че Чин има някаква идея за какво може да става въпрос.

— Ако съм прав — продължи геологът, — имаме страшен късмет с това изригване.

Пейнтър не смяташе загубата на петима войници от Националната гвардия за късмет, но въпреки това разбираше. Ако беше продължил, процесът можеше да обхване целите Скалисти планини, да изяжда всичко по пътя си и да оставя след себе си само прах.

Така че може би Чин имаше право. Може би бяха късметлии. Пейнтър обаче не вярваше особено в късмета и съвпаденията.

Представи си мумифицираните останки в пещерата, погребани с подобен унищожителен товар.

— Може би затова онези мъртви индианци, или каквито там са били, са избрали геотермалната долина за място, където да пазят избухливата си съставка. Може би районът е бил избран като предпазно средство. Ако нещото избухне, процесът е щял да достигне до горещите пластове, където температурата ще го прекъсне, преди да е успял да се разпространи и да погълне света.

— Наистина добра предпазна мярка — замислено рече Чин. — Ако сте прав, може би съставката трябва да бъде държана непрекъснато топла, за да не експлодира.

Може би затова черепът се е взривил, когато са го изнесли от горещата пещера на студения планински въздух.

Интригуваща мисъл.

Чин я доразви:

— Всичко това е още един довод в полза на онова, за което си мисля.

— И какво е то?

— Споменахте, че кинжалът от пещерата бил от дамаска стомана, чиято здравина и гъвкавост се дължат на манипулирането на материята на атомно ниво.

— Така твърдеше физикът доктор Дентън, преди да го убият. Каза, че това било древна форма на нанотехнологията.

— Което ме кара да си задавам въпроси… Докато наблюдавах процеса на денатурация в долината, той ми приличаше не толкова на химична реакция, колкото на нещо, което активно атакува материята и я разгражда.

— Накъде биеш?

— Една от големите цели на съвременната нанотехнология е създаването на наноботи, машини с размерите на молекули, способни да манипулират материята на атомно ниво. Ами ако онези неизвестни хора са владеели не само древна нанотехнология, но и нанороботика! Ами ако експлозията е активирала трилиони и трилиони спящи наноботи и е създала наногнездо, което е започнало да се разпространява във всички посоки?

Предположението изглеждаше твърде фантастично. Пейнтър си представи как микроскопични роботи разкъсват молекули атом по атом.

— Господин директор, зная, че звучи безумно, но лабораториите по цял свят вече имат постижения в проектирането и създаването на наномашини. Някои дори проектират самовъзпроизвеждащи се ботове на силициева основа, наречени нанити, които могат да създават свои копия от суровините, които разграждат.

Пейнтър отново си представи описания процес на денатурация в долината.

— Чин, до осъществяването на подобно нещо има да се измине още много път.

— Не казвам, че не съм съгласен. Но в самата природа могат да се открият безброй наноботи. Ензимите в клетките действат като малки роботизирани работни кончета. Някои от най-малките вируси също действат на атомно ниво. Така че дали е възможно някой в далечното минало случайно да е получил подобен нанобот, може би като вторичен продукт от производството на дамаска стомана? Не зная. Но предишният въпрос с температурата ме озадачава.

— В смисъл?

— Една от спънките в нанотехнологията, особено по отношение на функционалността на наноботите, е разсейването на топлината. За да функционира една наномашина, тя трябва да се освобождава от топлината, която създава, а този процес е труден на атомно ниво.

Пейнтър събра две и две.

— Значи ако искаме да държим наноботите в спящо състояние, най-лесно е да ги съхраняваме някъде на топло. Например в геотермално затоплена пещера, където температурата се запазва сравнително постоянна в продължение на векове, ако не и на хилядолетия.

— И ако се случи някой гаф, гнездото наноботи ще започне да се разширява във всички посоки и в крайна сметка ще достигне до геотермалните пластове и ще се унищожи само — довърши Чин.

Въпреки че изглеждаше напълно невъзможна на практика, идеята бе плашещо приемлива. И опасна. Подобен продукт представляваше готово за употреба оръжие, но по-голямата награда щеше да е технологията зад производството му. Ако успееха да открият нея, това щеше да е безценно.

Нанотехнологията вече беше готова да се превърне в следващата голяма индустрия на новото хилядолетие и имаше потенциал да стане жизненоважна във всяка област на науката, медицината, електрониката, производството… списъкът беше безкраен. Онзи, който успееше наистина да я овладее, щеше да владее и света — от атомно ниво нагоре. Но всичко това водеше до един огромен въпрос.