Дяволската колония

— Ако искаш да видиш изгрева, по-добре се качи тук — подкани я той.

Отпуснала умърлушено рамене, тя се покатери горе. Кауч тупна с опашка по пясъчниковата скала, за да я поздрави.

— Безопасно ли е при теб? — попита тя, като поглеждаше пропастта под издадената скала.

— Камъкът си е бил тук от хиляди години, така че сигурно ще изкара още няколко минути.

Каи май се съмняваше в преценката му, но все пак се приближи.

— Чичо Кроу и партньорът му сглобяват нещо като сателитна чиния, свързана с лаптоп и телефон.

— Мислех си, че иска да остане извън системата.

Хуметева нямаха нито телевизия, нито телефон. Дори мобилните телефони нямаха обхват в лабиринта от каньони.

Тя сви рамене.

— Би трябвало да е безопасно. Чух го да споменава нещо за криптиращ софтуер. Може би заглушава сигнала или нещо такова.

Ханк кимна и потупа камъка.

— И се изкатери чак дотук, за да ми го кажеш ли?

Каи седна с кръстосани крака.

— Не… — Последва дълга пауза, твърде дълга, та следващите й думи да са истина. — Просто исках да се поразтъпча.

Ханк можеше да се досети какво я кара да дрънка глупости. Вече бе забелязал как се опасява от чичо си и го обикаля като куче, което се страхува да не бъде набито, но въпреки това е привлечено от нещо. В нея обаче нямаше боязливост. Беше настръхнала, готова да хапе. Явно цялата тази неувереност я караше да се чувства твърде неудобно, за да остане долу.

Той се обърна към изгряващото слънце, което вече се откъсваше от хоризонта и обагряше в червено скалите долу.

— Запозната ли си с церемонията на’ии’еес?

— Какво е това?

Ханк поклати тъжно глава. Защо най-пламенните индиански активисти така често бяха пълни невежи относно собственото си наследство?

— Церемонията на изгрева — обясни той и посочи към ослепителното раждане на новия ден. — Ритуал, при който момичетата стават жени. Четири дни и нощи танци и заклинания, за да могат новоприетите да придобият духовните и изцелителни сили на Изрисуваната в бяло.

В отговор на повдигнатата въпросително вежда обясни за митологията на апачите и навахо относно богинята, известна също като Променящата се заради способността й да се преобразява със смяната на сезоните. Хареса му как незаинтересованият й поглед бързо изчезва и се сменя с прехласната физиономия, което бе знак за жаждата й за подобни знания.

Когато приключи, тя се обърна към изгряващото слънце.

— Значи някои племена все още изпълняват церемонията?

— Някои, но сравнително рядко. В началото на двайсети век американското правителство забранило ритуалите и практиките на коренните американци и така Церемонията на изгрева станала нелегална. След време практиката постепенно избледняла, за да се върне днес в по-слаб вариант.

Лицето й потъмня.

— Откраднали са толкова неща от нас…

— Миналото е минало. Сега от нас зависи да поддържаме културата си. Губим само онова, което не успяваме да подхранваме.

Каи не изглеждаше много омилостивена.

— Какво? Да правим като вас ли? — горчиво рече тя. — Да загърбим собствената си вяра заради религията на белите? Религия, която е преследвала народа ни и е подбуждала кланета?

Ханк въздъхна. Беше чувал всичко това неведнъж и отново направи всичко възможно да я просветли.

— Грешките се правят от глупаци. През цялата човешка история религиите са били използвани като предлог за насилие и това не изключва и нашите племена. Но когато става въпрос за култура, религията е само една нишка в голямата изтъкана черга. Баща ми беше възпитан като мормон, майка ми също. Това е толкова част от моята история, колкото и кръвта ми. Едното не обезсилва другото. Откривам в Книгата на Мормон много неща, които ми дават покой и ме приближават до Бог — или както предпочиташ да наричаш онази вечна духовност, която съществува във всички нас. Накрая вярата дори ми предлага друга гледна точка за миналото на собствения ни народ. Именно затова станах естествоизпитател и специалист по историята на коренните жители на Америка. За да се опитам да отговоря кои сме ние.

— Какво искате да кажете? Как мормонската религия изобщо може да обясни нещо за народа ни?

Ханк не беше сигурен, че моментът е подходящ да й обяснява историята, скрита в страниците на Книгата на Мормон, свидетелство за делата на Христос в Новия свят. Вместо това предпочете да я запознае със сенките, които все още скриваха най-ранната история на коренните племена.

Стана и каза:

— Ела.

С леко артритно накуцване я поведе към един издълбан от стихиите купол в пясъчника. Под скалния навес се виждаше редица грубо очукани камъни, маркиращи основите на стара индианска къща. Ханк се понаведе, прекрачи зида и отиде до отсрещната стена.

— Има много неща, които все още не знаем за собствения си народ — каза той и погледна през рамо. — Знаеш ли за праисторическите индиански могили, откривани из целия Среден запад, от Големите езера до блатата на Луизиана?

Каи сви рамене.

— Някои са издигнати преди шест хиляди години. Дори племената, живеещи в района когато пристигнали първите европейци, нямали спомен за създателите им. Това също е наше наследство. Една огромна загадка.