Дяволската колония

— Какво? Да не е имало ново изригване на неутрино? — Юн се поизправи в стола и си спечели болезнено прещракване в гърба. Беше излязъл от лабораторията долу преди три часа, за да приключи с бумащините в кабинета си, но купчината си бе останала на бюрото почти недокосната.

— Не… ами, да… всъщност не — запелтечи развълнуваният Танака и нетърпеливо махна с ръка. — Има някои слаби пикове. Следя ги, но не изглеждат много важни.

Доктор Купър го прекъсна:

— Не дойдохме заради това, доктор Йошида. — Обърна се към Танака. — Покажи му.

Танака заобиколи бюрото, избута настрана документите и вместо тях постави разпечатките.

— Следяхме изблика в Исландия. Нанасяхме резултатите на графика. Гледахме как пиковете от острова стават все по-чести.

— Вече го бяхте забелязали.

— Да. Знам. — Лицето на Танака почервеня. Определено не му харесваше да го прекъсват.

Юн си позволи да се наслади на мига.

— Тогава защо е това нахлуване в кабинета ми?

Танака проследи графиката с пръст.

— През последния час следях как се променя двойното пулсиране на исландската сигнатура. По-малките пикове се засилваха, а по-високите отслабваха.

— Промените са бавни. Трябваха ни часове, за да разберем какво става — обясни доктор Купър.

Танака постави двете графики една до друга.

— Първата е направена преди четири часа. Втората е от последния половин час.

Юн намери очилата си, намести ги на носа си и се наведе над разпечатките. Твърдението на Танака изглеждаше вярно. На по-старата графика двата пика определено имаха различни амплитуди. На втората бяха почти еднакви.

— Но какво означава това? — Юн свали очилата и разтърка уморените си очи.

Танака погледна доктор Купър и тя му кимна окуражаващо. Рядко му се случваше да показва подобна неувереност. Което доказваше колко е разтревожен. Нещо му беше изкарало акъла.

— Мисля — започна той, — че това, което наблюдаваме, приближава критичната маса. Щом двете амплитуди станат еднакви и се припокрият, това ще даде начало на бурна верижна реакция в субстрата, който излъчва субатомните частици.

— Като стопяване на ядрен реактор — обади се доктор Купър. — С Рику сме на мнение, че повишаващата се честота и промяната на амплитудата действат като естествен часовников механизъм, показващ кога неизвестната субстанция в Исландия ще достигне критична точка.

Сърцето на Юн се сви.

— Значи ще има друга експлозия?!

— Само че този път сто пъти по-силна — каза Танака.

— Кога?

— Направих изчисленията многократно, като екстраполирах кога амплитудите ще се изравнят.

— Кога? — повтори Юн.

— След около час — отвърна доктор Купър.

— Ако трябва да сме точни, след петдесет и две минути — поясни Танака, демонстрирайки обичайната си неприязън към общите приказки.

14:32

Остров Елирей

Сейчан стоеше на пост до прозореца. Внимаваше да не се показва заради оптичните мерници на врага. Противниците приличаха на наемници, определено с военна подготовка. Бяха установили периметър пред хижата, скрити зад скалите, и вероятно очакваха заповеди от началниците си, които сигурно се мъчеха да разберат кои са новодошлите. Някой явно се опитваше да реши дали да ги убие, или да ги залови.

Не че тя или друг от групата имаше думата по въпроса.

Държеше пистолета с две ръце, ниско при коленете си, готова да разбие прозореца и да защитава базата. Не си правеше никакви илюзии. Противникът бе по-многоброен, по-добре въоръжен и в по-изгодна позиция. При цяло отделение войници пред хижата единственият изход беше отзад. А после какво? Щяха да се окажат на прицел, ако се опитат да стигнат отвесната стена. А дори и да успееха, долу ги чакаше сигурна смърт.

Намираха се в капан.

Грей беше заел позиция от другата страна на вратата, също при прозорец. В едната си ръка стискаше своя зигзауер, в другата държеше телефон. Беше успял да се свърже със Сигма, но островът бе твърде отдалечен за незабавна спасителна операция. Бяха сами до пристигането на помощта. Стомахът й гореше, но не толкова от безизходното положение, колкото от реакцията на Грей преди малко, когато разбра, че са попаднали в засада. Бе видяла подозрението му. Беше се опитал да го потисне, да го скрие, но въпреки всичко си беше там.

Погледна навън. Какво трябваше да направи, за да се докаже пред него? Може би да умре. Или пък не.

Чу Монк да шепне нещо на хижаря. Беше използвал амонячна сол, за да го свести достатъчно, та да може да стане. Щом обаче го развързаха, дъртият чешит се развилня: като сипеше псувни, които едва не я накараха да се изчерви, свали окачената над камината пушка, готов да раздава правосъдие.

Гласът на Грей стана по-рязък и привлече вниманието й.

— Четирийсет минути? Трябва да се махнем от острова за четирийсет минути?

Тя се намръщи и погледна навън. За какво ставаше дума? Както и да е, отговорът трябваше да изчака. Войниците се раздвижиха и излязоха от прикритията си. Явно бяха получили чаканите заповеди. Плен или смърт — каквото и да ги очакваше, беше вече решено.

Сейчан вдигна пистолета и каза:

— Ще си имаме гости!

19.

31 май, 08:34