Дюн (Том трети)

Завърши първите три съчетания от тренировъчните игри, за които се бе разпоредил Майлс Тег, като смътно си припомни, че Патрин ще докладва за качеството на изпълнението. Дънкан харесваше Тег и стария му другар, долавяйки взаимността на чувствата им. Докато присъствието на светата майка Лусила подсказваше интересни промени. Преди всичко, беше по-млада от останалите. И още — не се опитваше да скрие погледа си, което пък от своя страна говореше за принадлежността ѝ към Бене Гесерит. Когато за първи път зърна Шуонгю, пресрещнаха го очи, скрити зад контактни лещи, симулиращи зеници на непристрастена към меланжа личност и бялото на очни ябълки с леки кръвоизливчета. Освен това вече бе научил от една помощничка на Сестрите в кийпа, че лещите на Шуонгю коригират и астигматичен недостатък, приет в нейната генетична линия срещу разумна размяна за други качества, които тя предала на потомството си.

Тогава по-голямата част от чутото бе останала неразбираема за Дънкан, но той потърси в библиотеката на кийпа съответните справки, които се оказаха както нищожни на брой, така и с твърде ограничено съдържание. Самата Шуонгю го обезсърчи допълнително по всички възникнали въпроси, а последващото поведение на неговите учители му подсказа, че е била ужасно разгневена. И напълно в неин стил си бе изкарала яда на другите.

Подозираше, че най-много я бе разстроило неговото желание да узнае дали тя е истинската му майка.

От доста време детето Айдахо вече разбираше, че е нещо специално. Имаше места в сложната система на кийпа на Бене Гесерит, където достъпът бе забранен за него. Той обаче бе открил потайни пътища, за да превъзмогне забраните; нерядко бе гледал както през дебело метастъкло(#), така и през случайно отворени прозорци към пазачите и широките открити пространства, готови за анфилада от стратегически разположени бункери. Майлс Тег лично му разясни важността на анфиладното разположение.

Сега наричаха планетата Гамму. Някога е била известна като Гайъди Прайм(#), но името било променено от някой си, зовящ се Гърни Халик. Стара история. Отчайващо отегчителна. Все още обаче в почвата се долавяше слабата миризма на вгорчено земно масло, останала от ония дни. Сякаш напук на учителите му, които упорито обясняваха, че всичко е било променяно от специални насаждения в продължение на хилядолетия. От кийпа се виждаше част от тях. Ограждаха ги гори от иглолистни и други дървета.

Без да спре да следи тайно двете свети майки, Дънкан изпълни серия от странични премятания през изпънати ръце. При всяко движение работеше с мускулите си така, както го бе учил Тег.

Башарът го обучаваше и в областта на военните системи за защита на планетата. Около Гамму бе разположен пръстен от орбитални бойни кораби, чийто екипаж се намираше на борда без семействата си. Те оставаха долу като заложници за бдителността на пазачите в Орбита. Някъде помежду корабите в космическото пространство се намираха и неоткриваемите не-кораби, екипажът на които беше попълван изцяло от хора на башара и Сестринството.

— Нямаше да приема назначението, ако не ми беше предоставен пълен контрол върху всички защитни системи — обясни му Тег.

Дънкан осъзна, че той е „назначението“. Кийпът бе на мястото си, за да го защитава. А орбиталните бойни кораби на Тег, както и не-корабите, осигуряваха защитата на кийпа.

Всичко споменато представляваше част от военната подготовка и образование, чиито елементи му бяха някак си странно познати. Учейки се как да отбранява очевидно уязвима планета от атаки от космоса, той вече знаеше, че защитните системи и съоръжения са разположени правилно. Като цяло бе твърде сложно, но отделните елементи не се оказаха тайна, така че след идентифицирането им нещата бързо ставаха разбираеми. Например имаше установен постоянен контрол над атмосферните условия и на кръвния серум на планетните обитатели. Лекарите от школата Сук(#), на които Бене Гесерит плащаше щедро, бяха навсякъде.

— Болестите са оръжие — поясняваше Тег. — Следователно нашата защита срещу заболяванията трябва да бъде в безупречно състояние.

Нерядко башарът ругаеше пасивната отбрана. Според него тя беше „продукт на манталитета на защищаващи се, за който отдавна е известно, че създава смъртоносни слабости“.

Когато Тег водеше заниманията по бойна подготовка, Дънкан слушаше внимателно. Патрин и библиотечната документация недвусмислено потвърждаваха, че ментат(#)-башарът е бил прочут военачалник на служба при Бене Гесерит. Помощникът често споменаваше за общата им военна кариера, а героят неизменно беше Тег.

— Мобилността е разковничето на военния успех — казваше той. — Ако останеш затворен в укрепени фортове, дори те да са с размерите на планета, винаги ще си уязвим.

Не държеше особено много на Гамму:

— Виждам, че мястото ти е вече познато като някогашната Гайди Прайм. Харконите, които бяха тогава господари, ни научиха на доста неща. С тяхна помощ разбрахме по-добре до каква ужасяваща бруталност могат да стигнат хората.