Дюн (Том трети)

— Можеш ли да Споделяш?

— Никога не съм опитвала, но знам как се прави — Ребека приближи до нея, почти докосвайки я.

Двете леко се наклониха една към друга, докато челата им се допряха. Протегнаха ръце, за да стиснат яко раменете си.

Когато съзнанията им установиха контакт, Лусила заби мисълта:

„Това трябва да отиде при сестрите ми!“

„Обещавам, уважаема госпожо.“

Не би могло да се очаква измама след пълното смесване на съдържанието на умовете и при максималната искреност, наложена както от предстоящата сигурна смърт, така и от отровното действие на мелинджовия екстракт, което древните свободни# с пълно право назоваваха „малката смърт“. Лусила прие обещанието на Ребека. Екзалтираната света майка на евреите даваше в залог живота си. И още нещо! Остана без дъх, след като го осъзна. Равинът бе решил да я продаде на почитаемите мами. Водачът на транспортьора със селскостопанска продукция всъщност е бил един от агентите им, дошъл да потвърди, че в дома на фермата наистина се намира жена, отговаряща на описанието…

Искреността на Ребека затвори всички пътища за спасение:

„Пред нас е единствената възможност да опазим себе си и да заслужим доверието, което ни е било гласувано.“

Ето защо равинът бе насочил мислите й към пазителите на граници и нарушители!

Умно, умно. И аз приех нещата така, както той е очаквал да направя.

„За разиграването на марионетка няма да ти свърши работа само един конец.“

Важно напомняне на Зенсуни

Светата майка Шийена стоеше права до работната маса за размесване и скулптиране, а двете й ръце бяха покрити с ноктоподобни сиви оформители, надянати като екзотични ръкавици. Вече почти час черният сетивопластичен материал на масата придобиваше формата, която налагаха ръцете й. Чувстваше се близо до творението, което напираше да намери реално изображение от някакво бушуващо в нея кътче. Силата на съзиданието караше кожата й да потръпва и тя се запита дали току-що миналата откъм дясната й страна не го е забелязала. Северният прозорец на работната стая пропускаше сива светлина, докато другият, гледащ на запад, блестеше с оранжевото на слънчевия залез в пустинята.

Престер, старши асистент на Шийена в Пустинната наблюдателна станция, се бе спряла до вратата преди няколко минути, понеже последното нещо, което би сторил всеки от заетите тук, бе да я прекъсне по време на работа.

Светата майка отстъпи назад, отмятайки с опакото на ръката си кичур от осветлялата от слънцето черна коса, паднал на челото й. Черният пластичен материал бе застинал пред нея като предизвикателство, чиито плоски и заоблени страни почти съвпадаха с формата, която тя чувстваше в себе си.

Идвам тук, за да творя, когато ме нападнат най-силните страхове.

Мисълта позаглуши обзелия я творчески бяс, но тя с удвоени усилия се върна към скулптурата, решила да я завърши. Двете й ръце с надянатите оформители се впиха в пластичния материал, а черната форма следваше всяко нейно движение като вълна, гонена от полудял вятър.

Светлината откъм северния прозорец се стопи; автоматично се включи за компенсация сивожълтеникав светлик откъм граничните очертания на тавана, но не бе същото. Не, просто не беше същото!

Шийена се отдръпна от работата си. Усещаше се близо до замисъла, ала все още не достатъчно близо… Почти докосваше желаната форма в себе си, която напрегнато търсеше пътя към своето раждане. Но направеното пред нея не й отговаряше точно. Резкият удар на дясната ръка го превърна в черна топка, хвърлена върху плота на работната маса.

По дяволите!

Смъкна оформителите и ги пусна върху рафта до самата маса.

Хоризонтът, очертан в западния прозорец, все още бе белязан с оранжева ивица. Силата й бързо гаснеше, както бе угаснал и творческият импулс.

Отиде до западния прозорец и успя да види завръщането на последната за деня група за претърсване. Светлините за приземяване за миг се превърнаха в огнени стрелички в южната посока, където бяха обзавели равнинен участък за временно ползване на самия път, по който настъпваха приближаващите дюни. Заради бавното спускане на топтерите веднага разбра, че и днес те не са забелязали изригване на подправка или друг знак, че пясъчните червеи най-после са започнали да се развиват от заложените в пустинята твари.

Пастир съм на червеи, които може никога да не дойдат.