Дюн (Том трети)

Впрочем много от сестрите бяха на мнение, че Одрейди е най-странната старша майка, която изобщо са имали. Въздигната по-скоро случайно. Най-Първата Тараза.

Бях с тебе, Тар, когато умря. Аз прибрах онова, което носеше личността ти. Случайно въздигане, а?

Голям брой сестри не одобриха Одрейди. Но когато се появи противопоставяне, те се върнаха обратно при „Най-Първата Тараза — неповторимата старша майка в нашата история“.

Наистина забавно! Тараза Отвътре първа се разсмя и попита:

Дар, защо не им разкажеш за грешките ми? И най-вече за погрешната ми преценка за теб.

Дъвчеше замислено хапка свинохлинско. Закъснявам за посещение при Шийена. На юг в пустинята и съвсем скоро. Шийена трябва да е готова, за да смени Там.

Променящият се пейзаж внезапно изпълни с огромните си пространства всичките й мисли. Повече от хиляда и петстотин години владееха Дома на Ордена. Оставили сме знаци навсякъде. Не само с участъците на селекционираните лозя и плодови градини. Не бива да се забравя и за следата в колективната психика при гледката на промените, протичащи в познатата собствена земя…

Седящата до Одрейди помощница тихо се изкашля. Дали се готви да се обърне към старшата майка? Рядко срещана възможност. Ала младата жена продължи да се храни, без да заговори.

Мислите на Одрейди се върнаха към предстоящото пътуване в пустинята. Шийена не бива да знае предварително. Трябва да бъда сигурна, че именно тя ни е нужна. Имаше въпроси, на които само Шийена може да отговори.

Предполагаше, че при спиранията си по време на обиколката почти няма да се натъкне на изненади. Както у сестрите или в растителния и животинския свят, така и в същинските основи на Дома на Ордена тя ще види едновременно големи и незначителни промени — всички онези неща, които ще поразят, както смятат повечето, превъзнасяното спокойствие на старшата майка. Дори Мурбела, която в никакъв случай не биваше да излиза от не-кораба, определено го долавяше.

Днес сутринта тя, седнала гърбом към командното си табло, се бе заслушала с подновено внимание в наблюдаващата я Одрейди. Раздразнена, но бдителна бе заловената почитаема мама. Гласът й издайнически говореше за съмнения и небалансирани преценки.

— Всичко ли е преходно, старша майко?

— Това познание е запечатано в теб благодарение на Другите Памети. Никоя планета, земя или море, никоя част от суша или водно пространство не са тук завинаги.

— Отвратителна мисъл! (Изречено с пълно несъгласие.)

— Където и да се намираме, можем да бъдем само домакини.

— Непотребна гледна точка.

(Сега пък казано с колебание и включващо въпрос защо старшата майка е подбрала точно този момент, за да й го съобщи.)

— Чувам гласа на почитаемите мами в думите ти, Мурбела. Те са наситили с лакомия сънищата ти.

— Ти го казваш. (Дълбоко засегната.)

— Почитаемите мами мислят, че могат да постигнат вечна сигурност — малка планета, както сама знаеш, пълна със сервилно население.

Мурбела отговори с гримаса.

— И повече планети — отряза Одрейди. — Винаги повече и повече, и повече! Ето как те се завърнаха на ята.

— За някоя и друга троха в старата Империя.

— Отлично, Мурбела! Започваш да мислиш като една от нас.

— С което ставам пълна нула!

— Ни рак, ни риба, но самата себе си, тъй ли? Дори и такава, ти си само домакин, Мурбела. Пази се! Когато мислиш, че притежаваш нещо, все едно, че вървиш по подвижен пясък.

Сега в смръщената гримаса имаше и недоумение. Ще трябва да се направи кое-що, така че лицето на Мурбела да не показва толкова ясно чувствата й. Тук бе допустимо, но един ден…

— Следователно всяко притежаване носи опасност. Е, и? (С все по-остра хапливост.)

— Изричаш някои точни думи, но не мисля, че вече си намерила в себе си място, където ще можеш да устоиш през целия си живот.

— Само докато някой враг ме открие и ми дръпне ножа, нали? Обучението на почитаемите мами прилепва като туткал!

Но в онази нощ тя разговаряше с Дънкан по начин, който ми подсказва, че вече е готова. Наистина вярвам, че картината на Ван Гог е подготвила и заострила чувствителността и. Нейният глас ми го шепне. Трябва отново да видя записа.

— Кой ще те убива, Мурбела?

— Никога няма да издържите на нападение на почитаемите мами!

— Вече изразих основното, което ни засяга: никое място не е сигурно завинаги.

— Още един от ненужните ви проклети уроци!