Мисълта направо я шокира и тя скочи на крака, впускайки се в бърза серия упражнения за китките и ръцете.
Осъзнатото я попари по-силно от известното й досега. Не почувства в себе си желание да разочарова тукашните учители.
„Основни начала в инструментариума на учебния процес“ — както би казала Одрейди.
Намалила вниманието си заради последните мисли, Мурбела падна зле при едно премятане и започна да разтрива удареното рамо.
Първоначално бе решила, че бин-джезъритското твърдение непременно е лъжа.
И действията им потвърждаваха заявеното. Гласът на Одрейди не напускаше трескавото й бълнуване: „Такава е преценката ти.“ В техния начин на мислене, в паметта им и в интелектуалния им баланс имаше нещо, което никоя почитаема мама не бе притежавала. Тази мисъл я накара да се почувства незначителна.
Мурбела запуши ушите си с длани:
Тя свали ръцете си:
Огледа дългото помещение. Нямаше никой, който би могъл да заговори. О, да, гласът бе на старшата майка.
Мурбела отпусна раменете си. Заснова без посока и цел по тренировъчната площадка. Наистина ли няма къде да избяга?
Премисли за последствията. Ето как ще откриеш нещата, които са стойностни. Също и за какво служат всички наши многопластови истини.
Точно в този миг я намери Айдахо и реагира веднага на лудешкия блясък в очите й:
— Какво е станало?
— Мисля, че съм болна. Истински болна. Реших, че е нещо, сторено ми от Одрейди, но…
Той я подхвана и не я остави да падне.
— Помогнете ми!
За първи път бе доволен от наличието на видеоочи. След по-малко от минута дойде лекар. Наведе се над младата жена, която Айдахо не бе пуснал от ръцете си, макар и седнал на пода.
Прегледът мина бързо. Лекарят от Сук — вече посивяла възрастна света майка с традиционния ромбовиден знак на челото си — се изправи и каза:
— Пренапрежение. Не се опитва да стигне до границите си, а да мине отвъд тях. Трябва да я върнем в класа за овладяване на сетивността, преди да й позволим да продължи. Ще изпратя прокторите.
Вечерта Одрейди намери Мурбела в прокторското отделение, подпряна на възглавници в леглото, а две прокторки една след друга обследваха мускулните й реакции. Последва кратък жест и те оставиха старшата майка насаме с пациентката.
— Опитах се да избегна усложняване на нещата — рече Мурбела.
— Опитът да се избегнат усложненията нерядко ги създава. — Одрейди се отпусна в стол до леглото и хвана послушницата за едната ръка, долавяйки веднага подскачането на мускулите под кожата. — Ние имаме поговорка: „Думите са бавни, усещанията — бързи.“ — Отдръпна ръката си. — Какви решения вземаше?
— Нима ме оставяте да вземам решения?
— Не се подхилвай! — Старшата направи знак да не бъде прекъсвана и продължи: — Подцених значението на предишната ти подготовка. На практика почитаемите мами са те привели в състояние на неспособност да вземаш решения. Типично за обществата, жадни за власт. Научи техните народи да се мотаят насам-натам, пилеейки времето си, докато го имат: „Вземането на решения не води до нищо добро!“ Свикни ги да стоят настрана и да отбягват поемането на отговорност.
— Трябва ли да видя връзката с моя припадък? — казано с възмущение и обида.