Дюн (Том трети)

Пътят се простираше от площада при кулата на Одрейди до южните окрайнини на градската зона — изопнат на разстояние от почти дванайсет клика, запълнени с високи и ниски здания. Всички по-ниски сгради имаха една обща отличителна черта — бяха градени достатъчно яко, за да са в състояние да растат още нагоре.

Одрейди направи знак на някакво открито превозно средство и трите се озоваха на място, подходящо за продължаване на разговора. Старшата майка прецени, че лицевата част на пътя има старомодна външност. Здания като издигнатите тук — до едно с високи правоъгълни прозорци от изолиращ пластичен материал бяха опасвали бин-джезъритските „пътища“ през по-голямата част от историята на Сестринството. В посока към центъра бе изтеглена линия от брястове, обработени генетично с оглед на височината и тесния профил. В тях гнездяха птици, а утрото светеше от прехвръкващи червени и оранжеви петна — авлиги и златни косове.

Не е ли опасно за нас предпочитанието да продължаваме с познатия декор и постановка?

Одрейди излезе първа от транспортното средство при Пътеката на пийналия, премисляйки как хуморът в „Бин Джезърит“ намира проява в любопитни наименования. Поклащащи се по улиците. Името на Пътеката на Пийналия идваше от леко поддалия фундамент на една сграда, придал й вид на залитнал пияница. Единственият от групата, излязъл от правата линия.

Също като старшата майка. Само че другите още не го знаят.

Когато стигнаха до Пътя за кулата, радиотелефонното устройство изжужа.

— Старша майко! — Тя чу наблизо до ухото си гласа на Стреги и без да спира, подаде сигнал за открита линия. — Поискахте ми отчет за състоянието на Мурбела. От централата на лекарите-Сук казаха, че отговаря на изискванията за класни занимания.

— Да я изпратят тогава.

Продължиха надолу по Пътя за кулата; всички сгради бяха едноетажни.

Одрейди огледа бегло ниските здания от двете страни на улицата. Върху едно от тях бе вдигната двуетажна надстройка. Може би някой ден и тук ще има истински Път за кулата, така че шегата (каквато бе днес) ще изгуби смисъла си.

Бе спорно, че именуването е само способ, създаващ удобство. Можеха да си послужат с него и в област, която си оставаше деликатна тема за Сестринството.

Одрейди спря внезапно на оживена пешеходна пътека и се обърна към спътничките си:

— Какво ще кажете, ако предложа да кръстим с имената на отишли си от нас сестри някои улици и забележителни места?

— Днес от теб слушам глупост след глупост! — осъдително отбеляза Белонда.

— Те не са си отишли — добави Тамалани.

Одрейди отново тръгна с предишната си дебнеща походка. Бе го очаквала. Мислите на Белонда изглеждаха изречени на глас:

Нали носим в Другите Памети „отишлите си“! Одрейди предпочете да не спори в момента, но считаше, че идеята й заслужава внимание. Някои сестри умираха, без да преминат през процедурата на Споделянето. Основните писти на Паметите биваха дублирани, но се случваше да се губят нишки към нечия приключила без време кариера. Така например си бе отишла Шуонгю от кийпа на Гамму, убита от атакуващи почитаеми мами. Все пак в множество Памети се бяха запазили нейните добри страни, както и странностите й… Човек никога не знае дали се учи повече от нечии грешки или от успехите.

В една относително безлюдна отсечка Белонда ускори крачката си и се изравни с Одрейди, преди да заяви:

— Трябва да ти поговоря за Айдахо. Приемам го като ментат, но тези многократно запазени памети… Прекалено опасен е!

В момента минаваха покрай морга и силната миризма на антисептични препарати бе заляла улицата. Сводестият портал на входа бе отворен.

— Кой е умрял? — попита Одрейди, без да обърне внимание на тревогите на Белонда.

— Проктор от Четвърта секция и един мъж от поддържащия персонал на овощна градина — отговори Тамалани, която винаги знаеше последните новини.

Белонда явно се вбеси от проявеното незачитане към нея и дори не направи опит да го скрие:

— Ще минеш ли към въпроса?

— Какъв въпрос? — попита много внимателно старшата майка.

Излязоха на южната тераса и спряха до каменния парапет, откъдето се отваряше панорама към плантациите с лозя и плодови градини. На утринната светлина се виждаше нещо като лека мъгла, която обаче никак не приличаше на предишните — наситени с влага.

— Много добре знаеш какъв е въпросът! — не се оставяше да бъде склонена Белонда.

Одрейди не отмести погледа си от изгледа в далечината, притиснала се към студената каменна преграда. Мислеше, че мъглата отвъд има друг цвят. Различен беше и отразеният спектър на слънчевата светлина, преминаваща през нея. Тази светлина бе някак си остра и подвижна. Погълната по друг начин. Ореолът бе по-прибран. Издуханата прах и пясъкът припълзяваха във всяка пукнатинка също като водата, но драскането и стържещият шум веднага издаваше истинската им природа. Също като упоритостта на Бел. Без никакъв омекотител.

— Ето я светлината на пустинята — посочи Одрейди.