Дюн (Том трети)

Одрейди усещаше действието на разпределителя на задачите в себе си. Бе в много добра форма днес. Понякога избягваше или не се съобразяваше с неговата сила. И надзираващият нареждаше:

„Стегни се! Не се оставяй на течението! Плувай! Или прави нещо, или се отказвай!“

Дишайки тежко, с усещането за приближаваща опасност от паника, тя осъзнаваше, че с мъка е опазила хуманната си същност.

Премного се опитвах да мисля като почитаема мама! За да обработвам и манипулирам всеки, когото срещна. И всичко това в името на оцеляването на „Бин Джезърит“!

Според Бел нямаше граници, отвъд които Сестринството ще се откаже да премине, за да запази „Бин Джезърит“. Modicum23 истина действително не липсваше в изказаната хвалба, но това бе истината на всички хвалещи се. Вярното бе, че имаше неща, които една света майка не би сторила, дори за да спаси „Бин Джезърит“.

Не бихме сложили препятствие върху Златната Пътека на Тирана.

Оцеляването на човечеството имаше преимуществена важност пред опазването на Сестринството. В противен случай прехваленият граал на човешкото съзряване губи своя смисъл.

Да, но колко опасно бе да си лидер на вид, непрестанно настояващ да му бъде наредено какво да прави! Как хората почти отчаяно отказваха да разберат до какво водят исканията им. Да, и лидерите грешаха. А техните грешки, умножени по броя на следващите ги, които изобщо не си правеха труда да питат, водеха неизбежно към големи нещастия.

Поведение на леминг24.

Сестрите й наистина я наблюдаваха внимателно. Докато са на власт, подозрителното отношение към всички правителства не бива да отслабва; включително и към това на Сестринството. Не вярвайте на ничие управление! Дори на моето!

И сега не спират да ме следят. Прекалено малко убягва от тяхното внимание. Ще научат навреме за плана ми.

Изискваше се постоянно духовно очистване, за да съумее да осмисли правилно факта на голямата си сила над Сестринството. Не съм търсила съзнателно тази власт. Повериха ми я. Продължи да премисля: Властта привлича поддаващите се на корупция. Подозирай всеки, който я търси. Добре знаеше, че подобни хора са податливи на всякаква развала, ако вече не са безвъзвратно изгубени.

Маркира наум, че става все по-наложително да напише и предаде в Архивната служба кода-меморандум (Нека Бел се поизпоти!):

„Трябва да предоставяме власт върху нашите дела само в ръцете на онези, които не показват апетит да я вземат и задържат, и то при условия, засилващи тяхната неохота.“

Абсолютно точна снимка на „Бин Джезърит“!

— Добре ли си, Дар? — обади се гласът на Белонда от вратата на транспортния тюбинг наблизо. — Изглеждаш някак странно…

— Мислех за нещо, което трябва да направя. Слизаш ли?

Белонда внимателно я гледаше, докато разменяха местата си.

Полето на тръбния транспортьор подхвана Одрейди и мигновено я отдалечи от изпитателния поглед.

Влезе в работния си кабинет и видя масата отрупана с неща, които според помощниците й само тя можеше да уреди.

Политика — припомни си, докато сядаше, подготвяйки се да се заеме със задълженията си. Оня ден Там и Бел я чуха ясно, но и двете имаха съвсем смътна представа за онова, което ще им бъде поискано да подкрепят. Бяха обезпокоени и вниманието им не спираше да нараства. Както и трябваше да бъде.

Тя помисли, че елементи на политиката са включени почти във всичко. Политическите сили се очертаваха все по-ясно на преден план веднага след отстраняването на емоциите. Ето още една „лъжа!“ на прастарата глупост за „разделянето на църквата от държавата“. Темата за религията бе възможно най-податлива на емоционална жар.

Ненапразно избягваме чувствата.

Не всички чувства, разбира се. Само тези, от които не можеш да се спасиш в момент на необходимост — любов, омраза. Ето в какво вярваше Сестринството. Бездънна глупост!

Златната Пътека на Тирана направи грешката им недопустима. Златната Пътека остави Сестринството в състояние на постоянна треска. Невъзможно е да се свещенодейства до безкрайност!

Нямаше отговор и на постоянния въпрос на Бел:

„Какво наистина е искал той от нас?“

Към какви действия ни е тласкал? (Точно както ние манипулираме другите!)

Защо да се търси смисъл там, където го няма? Ще тръгнеш ли по пътека, за която знаеш, че няма да те отведе доникъде?