Дюн (Том трети)

Златна Пътека! Път, прокаран в едно въображение, безкрайността е никъде! И ограниченият ум се сепва. Ето къде ментатите откриват своите непостоянни конкретизации, задавайки винаги повече въпроси от предложените отговори. Ето къде е празният граал на онези, чиито носове почти не се отделят от безкрайната окръжност, но не спират да търсят „единствено възможния отговор на всички неща“.

В търсене на своя собствен бог.

Трудно й беше да ги укорява. Умът се отдръпваше, изправен пред безкрайността. Празното пространство! Алхимиците от всички времена изглеждаха като събирачи на парцали, приведени над вързопите си с думите: „Някъде трябва да съществува порядък. Ако продължа, сигурен съм, че ще го намеря.“

Ала единственият ред, до който винаги достигаха, бе редът, създаден от самите тях.

Ой_, Тиранино. Ти, забавни човеко. Да, ти го видя. И каза: „Ще създам ред, който да следвате. Ето я пътеката. Виждате ли я? Не! Там не търсете. Това е пътят на Императора-Без-Дрехи (голота, видна само за децата и лудите). Насочете вниманието си, където ви посочвам. Това е моята Златна Пътека. Нали е хубаво името й? Тя цялата е там и винаги ще бъде там.“_

Тиране_, ти си поредният клоун. Насочваш ни към безкрайно възобновяване на клетки от онази изгубена и самотна купчина пръст на общото ни минало._

Знаеше_, че вселената на хората никога не може да бъде нещо повече от сбор на общности и слаб клей, свързващ ни, когато сме Пръснати. Традиция на раждане от едно място, което е толкова отдалечено в миналото ни, че носените от потомците картини са в по-голямата си част неверни. Светите майки притежават оригинала на случилото се, но не можем да наложим този оригинал на хора, които не желаят да го приемат. Разбираш ли, Тиране? Чухме те: „Нека дойдат да го поискат! Тогава и само тогава…“_

Ето защо ни запази ти, атреидско копеле! И точно заради това трябва да се заловя за работа.

Въпреки опасността, която грозеше нейния усет за хуманност, Одрейди знаеше, че ще продължи да се представя пред себе си като почитаема мама. Длъжна съм да мисля по техния начин. Проблемът на ловеца — преследвачът и жертвата мислят почти сходно. Не толкова съобразно принципа „иглата-в-купата-сено“, а по-скоро като въпрос на преследване по терен, осеян с познато и непознато. Измамните уловки на „Бин Джезърит“ й даваха увереност, че познатото ще затрудни почитаемите мами поне толкова, колкото непознатото.

Но какво ни сториха те?

Интерпланетарните връзки облагодетелстваха преследваните. Ограничени икономически за хилядолетия. Доста малко възможности, с изключение на връзките между Значимите хора и Търговците. Значими (или важни) пак означаваше това, което винаги е значело — богати люде, властници, банкери, висши чиновници, хора за свръзка. Военни. Всъщност определението важеше и за още много и различни категории — посредници, артисти, медицински персонал, квалифицирани технически специалисти, шпиони… както и други експерти. Не беше кой знае колко по-различно от времето на майсторите-масони на старата Земя. Разликата бе преди всичко в броя, качеството и съвършенството. За някои границите пак бяха свободни толкова, колкото са били винаги.

Разбираше, че е важно да огледа нещата обстойно, търсейки недостатъците.

Основната човешка маса от т.нар. привързани към планетата говореше за „мълчанието на пространството“, влагайки в това понятие смисъла, че самите те не могат да си позволят цената на такова пътуване или друг вид връзка. Повечето хора знаеха, че стигащите до тях новини преминават през въпросната бариера и са подготвени с оглед на специални интереси. Винаги е било така. Теренът и възможностите за преодоляване на издайническото разпръскване налагаха вида на ползваните комуникационни системи — тръбни връзки, вестители, световоди, невролъчение и съответно голям брой видоизменения. Спазването на секретност и шифроването бяха важни не само за връзките между планетите, но и на самите тях.

Според Одрейди почитаемите мами можеха да ползват преминаващото през комуникационната система, стига да намерят място за включване. Преследвачите трябваше да започнат с дешифриране на системата, но възникваше въпросът откъде води началото си нишката към Дома на Ордена.

Обезопасените срещу проследяване не-кораби, изработени от иксианците, както и щурманите на Сдружението, съдействаха за щита на мълчанието, спуснат между планетите, като се изключат малкото ползващи привилегии светове. На преследвачите не биваше да се дава и най-бегла възможност за достъп до начална точка на включване!