Дюн (Том трети)

— Липсва уважение в начина, по който си служиш с малките ни имена — упрекна го Белонда.

— Не, просто различно възприемане на нещата, Ти вече не си света майка и аз не съм „голата“. А две човешки същества, изправени пред един и същ проблем. Не ми казвай, че не си даваш сметка за това.

Тя обходи с поглед работната му стая и каза:

— Ако си ме очаквал, защо Мурбела не е тук?

— И да бъде принудена да те убие, когато трябва да ме защити, така ли?

Белонда прецени казаното от него.

Проклетата почитаема мама наистина би могла да ме убие, но тогава…

— Пратил си я навън, за да я опазиш.

— Имам по-сигурен защитник — той посочи към детето.

Тег? Защитник? За него се носеха онези истории от Гамму. Айдахо знае ли нещо?

Имаше желание да го попита, но можеше ли да рискува? Наблюдателите-вардияни трябва да получат ясен сценарий за опасността.

— Нима то?

— Дали ще продължи да служи на „Бин Джезърит“, ако види как ме убиваш?

След като тя не отговори, Айдахо добави:.

— Бел, постави се на мое място. Аз съм ментат, паднал не само във вашия капан, но и в този на почитаемите мами.

— Само ментат ли си?

— Не. Също и тлейлаксиански експеримент, но не провиждам в бъдещето. Не съм Куизъц Хадерах. Просто ментат с възпоминания от много животи. Вие, с вашите Други Памети, можете да схванете какви възможности се отварят пред мен.

Докато той говореше, Тег приближи и се облегна на контролното табло до лакътя му. По лицето на момчето се четеше единствено любопитство, нямаше и следа от страх.

Айдахо махна с ръка към мястото на прожекционния фокус над главата си, където танцуващите сребристи прашинки бяха готови да се съберат в изображения.

— Един ментат вижда, че излъчваното от него поражда несъответствия: зимни сцени през лятото или слънчева светлина, когато дошлите при него пристигат едновременно с дъжда… Не си ли очаквала от мен да се отнеса скептично към пиеските ти?

Белонда мигновено разбра, че е чула поредно заключение на ментат. Все още се намираха върху основата на общото обучение.

— Съвсем естествено си решил да не омаловажаваш Тао — каза тя.

— Поставих други въпроси. Случващи се едновременно неща могат да имат скрити връзки. Какво представляват причината и следствието, когато са изправени пред едновременността?

— Имал си добри учители.

— И не само в един живот.

Тег се наведе в посока към нея:

— Наистина ли дойде, за да го убиеш?

Не си струваше да лъже.

— Продължавам да мисля, че е прекалено опасен.

Да видим как ще го оспорят наблюдателите-вардияни!

— Но нали точно той ще ме върне към предишните ми спомени!

— Бел, танцьори сме на една и съща площадка — каза Айдахо. — Тао. Може и да се разбира, че не танцуваме един с друг, може да си служим с различни стъпки или ритми, но ни виждат заедно.

Вече започваше да подозира причината, накарала го да поведе разговора в тази посока. Замисли се дали няма друг начин за неутрализирането му.

— Не разбирам за какво говорите — намеси се Тег.

— За любопитни съвпадения — отвърна Айдахо.

Момчето се обърна към Белонда:

— Моля да ми бъде обяснено.

— Опитва се да каже, че двамата се нуждаем един от друг.

— Ами защо не го рече направо?

— По-сложно е, момче. — Тя помисли: От записа трябва да се разбере, че предупреждавам Айдахо. После продължи:

— Дънкан, муцуната на магарето не е причина за поява на опашката му, независимо колко пъти гледаш как животното преминава през онова тънко вертикално пространство, което ограничава взора ти.

Айдахо пресрещна втренчения й поглед с думите:

— Веднъж Дар дойде при мен с клонка от цъфнала ябълка, докато прожектираната отвън картина показваше сезона за прибиране на реколтата.

— Гатанки, нали? — обади се Тег и запляска с ръце.

Белонда си припомни записа на въпросното посещение. Прецизни ходове на старшата света майка.

— Не помисли ли за оранжерия?

— Или че просто е искала да ми достави удоволствие?

— Трябва ли да отгатна? — попита Тег.

След продължително мълчание и преплетени погледи между ментати, Айдахо каза:

— Бел, явно извън мястото на принудителното ми задържане е настъпил хаос. Липса на съгласие във върховните ви съвети.

— Дори в условията на анархия може да има разисквания, приключващи с отсъда — контрира тя.

— Бел, ти си лицемерка!

Белонда рязко се дръпна назад, сякаш някой бе посегнал да я удари — изцяло неволно движение, поразило я с принудителната реакция от нейна страна. Гласът ли беше? Не, нещо, което бе проникнало още по-дълбоко… Изведнъж почувства силен страх от този мъж.

— За мен е изумително да разбера, че ментат и света майка може да се окаже такъв лицемер — рече той.

Тег задърпа Айдахо за ръката:

— Ама вие биете ли се?

Айдахо бутна встрани дланта му:

— Да, бием се.

Белонда не можеше да отмести погледа си от очите на голата. Имаше желание да се обърне и побегне. Какво правеше той? Всичко се бе объркало от горе до долу!

— Между вас може ли да има лицемери и престъпници? — запита Дънкан.