— Измий ми гърба — подкани го тя и се изсмя, когато струята на душа намокри дрехите му. На свой ред му помогна да се съблече и там, под душа, отново се случи отдавна познатото — непреодолим импулс, сливащ мъжкото и женското до пълното изчезване на всичко с изключение на усещанията. Едва по-късно Мурбела можа да анализира станалото.
Вкопчи се във врата му, докато той я изнесе изпод душа и я остави все още мокра на леглото. Привлече го към себе си и те останаха да лежат спокойно един до друг, за да се заредят отново с енергия.
След известно време тя прошепна:
— И така, Мисионария ще употреби Шийена.
— Има голяма опасност.
— А Сестринството остава в уязвима позиция. Мислех, че ще направят всичко възможно, за да не го допуснат.
— Според мен е абсурдно.
— Защото са възнамерявали ти да упражняваш контрол върху нея, нали?
— Никой не може да я контролира! И може би никой не би трябвало да се опитва. — Той погледна нагоре:
— Хей, Бел! Май си дръпнала за опашката повече от един тигър!
След като се върна в Архивната служба, Белонда открехна вратата на „ЗАПИС НА ВИДЕООЧИ“ и погледна въпросително към дежурната.
— Отново са под душа — каза надзираващата. — След известно време това започва да става отегчително.
— Participation mystique33
! — отсече Белонда и тръгна с бърза крачка към жилището си, а в съзнанието й се тълпяха сменящи се възприятия с основен мотив — нуждата от реорганизация.Ревнувам от Шийена, дяволите я взели! И Айдахо го знае!
Participation mystique! Оргията като активатор. Сексуалното познание на почитаемите мами оказваше въздействие върху „Бин Джезърит“ по подобие на примитивното потапяне в споделен екстаз. Правим една стъпка към него и друга встрани.
Самият факт да знаеш за съществуването му! Колко отблъскващо, колко опасно, но с каква притегателна сила…
„Предоставяй ми отсъдата на балансирани умове — за предпочитане като закони. Всеки път. Кодексите и учебните пособия са причина за появата, на моделирано поведение. А при всяко такова поведение се проявява склонност към неоспоримо струпване на разрушителна мощ.“
Тамалани се появи в предоставената на Одрейди квартира в Елдио точно преди съмване с вести за пътя оттук нататък.
— Движещи се пясъци са го направили опасен или дори непроходим на шест места отвъд морето. Много големи дюни.
Старшата майка вече бе привършила с някои неща от дневния си режим — мини-агония с подправка, последвана от упражнения и студен душ. В стаичката за гости в Елдио имаше само един стол-люлка (очевидно бяха запознати с нейните предпочитания) и сега тя бе седнала в него, чакайки Стреги с утринния доклад.
Лицето на Тамалани изглеждаше бледо на светлината на два сребристи светоглобуса, но удовлетворението й бе безпогрешно доловимо:
— Разпореди се да ни пратят топтери — каза Одрейди. Тамалани излезе, очевидно недоволна от кротката реакция на старшата майка.
Одрейди повика Стреги:
— Провери има ли други възможности за пътуване. Намери място за преминаване около западния край на морето.
Помощницата излезе бързо, като едва не се сблъска с Тамалани, която се връщаше.
— Съжалявам, но трябва да те уведомя, че от Транспортната служба не могат да осигурят достатъчен брой топтери веднага. Пренасят на ново място пет общински поселища, разположени източно оттук. Може би ще дойдат около обяд.
— Няма ли някакъв наблюдателен терминал в края на разклонението на пустинята южно от нас? — попита Одрейди.
— Първото препятствие е точно след него — Тамалани продължаваше да е прекалено доволна от себе си.
— Нареди топтерите да ни чакат точно там — каза Одрейди. — Тръгваме веднага след закуска.
— Но, Дар…
— Кажи на Клеърби, че днес ще пътуваш с мен. Е, Стреги? — Тя се обърна към помощницата, застанала на входната врата зад Тамалани.
Постановката на раменете на излизащата света майка явно говореше, че за нея новите размествания на намиращите се в колата не бяха равнозначни на опрощаване.
— Можем да стигнем до наблюдателния терминал — каза Стреги, с което даде да се разбере, че е чула разговора им. — Ще раздухаме малко прах и пясък, но това не е опасно.
— Тогава да побързаме със закуската.