Дюн (Том трети)

— Ако старшата майка потвърди предишните ми сведения за Възела, ще разполагаме с пълна картина на позициите на нашите неприятели. Не би следвало да има големи промени. Изминалото време бе недостатъчно.

Изненадата и неочакваното. На какво още можеха да разчиташ от своя башар-ментат? Той пак погледна към Гарими, позволила си да изкаже на глас съмнения по отношение на войнските му умения.

А тя вече бе подготвила следващото си питане:

— Да приемем ли за вярно, че Дънкан Айдахо е твой съветник по оръжейните въпроси?

— Когато разполагаш с най-доброто, трябва да не си с ума си, за да не го ползваш.

— Е, тогава ще те придружава ли той като учител?

— Айдахо предпочита да не напуска кораба и вие до един знаете защо.

Да, този път я накара да замълчи, което явно никак не й се хареса. На един мъж не бива да се дава възможност да поставя натясно света майка, особено пред останалите сестри!

Одрейди пристъпи напред и положи дланта си върху ръката на Тег.

— Нима всички забравихте, че този гола, който се казва Майлс Тег, е наш предан приятел? — Тя се загледа внимателно в подбрани лица от тълпата, за които знаеше, че са наясно с бащинската му връзка с нея, като преместваше очи от една личност на друга с умишлено забавяне, което едва ли можеше да бъде изтълкувано погрешно.

Е, ще се намери ли някой от вас да се развика за „семейственост“? Тогава погледнете още веднъж записа в специалната ви служба!

Импулсите, идващи от Общия събор, отново започнаха да се връщат към добрия тон, очакван на форуми от такъв порядък. Престанаха просташките сблъсъци-надвиквания на груби гласове, настояващи за внимание. Речта постепенно се настрои към онези нотки, близки до духа на църковното песнопение, макар и съвсем не химнични. Гласовете сякаш се раздвижиха и потекоха заедно. Одрейди винаги бе намирала това събитие за удивително. Щеше да е невъзможно, ако всички тук не бяха бин-джезъритки. Само това обяснение бе достатъчно. Танцът на всекидневните движения продължаваше в гласовете им. Съдружници, независимо от временните разногласия.

Ето това ще ми липсва.

— Никога не е достатъчно да се правят точни предвиждания за настъпването на събития с печални последствия — каза тя. — Кой знае това по-добре от нас? Има ли тук някой, дето да не е научил урока за Куизъц Хадерах?

Нямаше нужда от повече подробности и усложнения. Зловещите предсказания не бяха способни да променят следвания от тях курс. Това бе причината и за мълчанието на Белонда. Бин-джезъритките бяха твърде просветени хора. Не глупци, които се нахвърлят върху приносителя на лоши вести. Да не се вярва на вестоносец? (Кой би могъл да очаква нещо добро от подобни люде?) Ето модел, който трябва да бъде отбягван на всяка цена. Ще заглушим ли идващите с лоши вести, като приемем, че пълното мълчание, настъпващо след смъртта, изтрива смисъла на посланието? Не, „Бин Джезърит“ бе усвоил по-полезни познания! Смъртта придава още по-голяма сила на гласа на пророка. Мъчениците са наистина опасни.

Одрейди следеше как осъзнаването на отзвука от думите й се разстила през цялата зала и стига до най-горните редове.

Сестри, навлизаме в трудни времена и сме длъжни да приемем това като факт. Дори Мурбела го знае. И вече разбира защо бях толкова настойчива да стане една от нас.

Обърна се и погледна към Белонда. Никаква следа от разочарование. Бел знае защо не е сред избраните. Това е най-правилният курс от наша страна. Да се промъкваме незабелязано. И да ги овладеем още преди да заподозрат действията ни.

Одрейди премести погледа си към Мурбела, у която забеляза осъзната почтителност. Новата света майка бе започнала да поема първите си дози добри съвети, струпани в Другите Памети. Етапът на временното вманиачаване бе отминал, а постепенно се връщаше и нежната й привързаност към Дънкан. Може би след време…