Хармония бе постигната, но на определена цена. Одрейди даде знак за приключване на Общия събор, знаейки много добре, че не са намерени отговори на всички въпроси, а някои от тях дори не са зададени. Незададените обаче щяха да преминат бавно-бавно през Бел и там на тях щеше да бъде обърнато максимално внимание.
Будните и подходящо мислещи сестри нямаше да питат. Те вече бяха вникнали в нейния план.
Когато излизаше от голямата Обща зала, тя почувства пълноценното си себеотдаване и отговорност към направения от нея избор, долавяйки за първи път по-ранното си колебание. Да, имаше и известни съжаления, но Мурбела и Шийена можеха да ги узнаят.
Крачеща до Белонда, Одрейди мислеше за
Без съмнение това бе своеобразна носталгия, чийто фокус бяха Разпръскванията; тя облекчи донякъде болката й. Прекалено много събития, за да бъдат видени само от една личност. Дори „Бин Джезърит“, разполагащ с гигантско струпване на спомени и памети, не можеше да разчита на пълното улавяне на всичко, до последната значима подробност. Голямата Картина, Главното Течение…
„Търси свобода и стани роб на желанията си. Търси дисциплина и намери свободата.“
— Кой е очаквал, че инсталацията за пречистване на въздуха ще се повреди?
Въпросът на равина не бе отправен лично към никого. Той седна на ниска пейка, притиснал силно към гърдите си свитък на стар ръкопис. Съвременната техника го бе опазила, но все пак изглеждаше крехък и уязвим. Равинът бе изгубил представа за времето. Късно сутринта, може би. Не много отдавна хапнаха по нещо, което би могло да мине за закуска.
— Да, аз го очаквах!
Сякаш говореше на свитъка:
— Агнецът Божи дойде и си отиде, а вратите ни се оказаха заключени.
Ребека доближи и го загледа отгоре надолу.
— Моля те, рави. Може ли това да помогне на усилията на Джошуа?
— Не сме изоставени — рече равинът, пак на стария свитък. — Ние бяхме тези, които се скриха. След като чуждите не могат да ни намерят, къде би ни търсил някой свой, за да ни помогне?
После внезапно се взря в жената и очите му зад очилата я пронизаха:
— Ребека, ти ли донесе злото?
Тя знаеше какво иска да каже.
— Хората отвън винаги смятат, че около „Бин Джезърит“ има нещо нечестно.
— Значи аз, твоят рави, съм от външните?