Дюн (Том трети)

— На Ракис живее едно момиче, още дете, което е с отредено място в плановете на вещиците — каза почитаемата мама.

— Как си узнала?

— Знаем за всяко тяхно движение. Мислиш за шпиони, но няма кой да ти каже колко далече могат да стигнат ръцете ни!

Уаф я загледа смаяно. Нима можеше да чете мислите му? Дали пък не е било изобретено нещо ново по време на Разпръскването? Някаква поразителна дарба, родена там, където оригиналното семе, разхвърляно от хората, не е успяло да проникне?

— Как променихте последния гола̀? — повтори въпроса си тя.

Гласът!

Научен да се противопоставя в подобни случаи от своя наставник-ментат, той смънка нещо неопределено вместо отговор. Почитаемата мама владееше някои от висшите способности на вещиците! Беше напълно неочаквано да го чуе от нея. Подготвен бе за подобни неща, но от устата на света майка. Наложи се мигновено да възстанови нарушеното си равновесие.

— Разполагаш с интересни начини и средства — отбеляза тя.

Лицето на Уаф придоби хлапашко изражение. Добре знаеше колко обезоръжаващо изглежда като елф.

Атакувай!

— Известно ни е, че и вие сте научили много от Бене Гесерит — каза той.

Гневна вълна заля страните ѝ и се оттегли със същата бързина, докато събеседничката му изричаше:

— На нищо не са ни научили!

Уаф извиси глас с измамно ласкателство:

— Очевидно така няма да се споразумеем.

— Наистина ли? — с непресторена изненада прозвуча нейният глас.

Той отпусна ръцете си.

— Хайде, стига вече, почитаема мамо. Този гола̀ ви интересува. Спомена и за нещо на Ракис. Всъщност за какви ни вземате?

— С всеки миг ценността ви намалява.

Уаф долови студената логика на машина в нейния отговор. Нямаше и помен от специфичната нагласа на ментат; беше много по-смразяваща. Като нищо може да ме убие, когато поиска!

Къде беше скрила оръжията си? Дали изобщо ѝ трябваха такива? Никак не му харесваше гледката на коравите ѝ мускули, мазолите по ръцете и стръвния блясък на ловец в оранжевите ѝ очи. Възможно ли е да подозира (или дори да знае) за стрелометите в ръкавите му?

— Изправени сме пред проблем, който няма да бъде разрешен с помощта на логиката — каза тя.

Смаяно се взря в нея. Това бяха думи на Зенсуни-майстор! А възрастната жена неведнъж си бе послужила с тях.

— По всяка вероятност не сте и помисляли за подобна възможност — добави тя.

Все едно, че маска падна от лицето ѝ. Мигновено съзря хладната пресметливост, скрита зад всичките ѝ пози. Нима го вземаше за някой тъпак, способен единствено да рине оборски тор?

Влагайки в гласа си максимална обърканост и недоумение, Уаф попита:

— Как тогава може да бъде разрешен подобен проблем?

— Естественият ход на събитията ще ни освободи от него — отвърна почитаемата мама.

Продължи да я гледа внимателно със същото престорено недоумение. Нищо в думите ѝ дори не загатваше за откровеност. И все пак развитието на нещата достатъчно ясно говореше за нейните скрити помисли!

— Словата ти ме объркват — каза той.

— Човешкият род се превърна в безкрайна величина. Ето какво всъщност ни донесе Разпръскването.

Уаф с мъка скри безпокойството, което предизвика у него отговорът ѝ.

— Безкрайни светове, безкрайно време… Всичко може да се случи — напевно произнесе махай.

— Ой, какво умничко човече си! — възкликна тя. — Може ли да се отстъпи нещо срещу нищо? Дори не е логично.

Помисли колко познато прозвучаха аргументите ѝ — също като на древните водачи от Бътлъровия джихад(#), опитали се да отърват човечеството от машинните мозъци. Странно бе закъсняла във времето тази почитаема мама.

— Нашите предшественици потърсиха отговор в компютрите — осмели се да заяви той. Да видим как ще ѝ се отрази! — Сигурно вече знаеш, че компютрите са с ограничен капацитет на паметта.

Думите ѝ отново го принудиха да изгуби присъствие на духа. Наистина ли четеше мисли? Дали пък не беше някаква форма на мозъчна разпечатка? Защо онова, което тлейлаксианците правеха с лицетанцьорите и голѝте, да не можеше да се прави със същия успех и на друго място? Концентрира съзнанието си върху иксианците и техните вредни машини. Творения на пауинда!

Почитаемата мама обиколи цялата стая с поглед.

— Дали не бъркаме, като се доверяваме на иксианците? — запита тя.

Уаф буквално глътна дъха си.

— Не мисля, че вземате всичко направено от тях за чиста монета — продължи ужасната жена. — Хайде, стига, малко човече. Предлагам ти добрата си воля.

Доста объркан, тлейлаксианецът започна да подозира, че тя прави опит да се държи приятелски и откровено с него. Изглежда се бе отказала от предишните си пози на нервиращо го превъзходство. Повечето осведомители от Изгубените казваха, че характерът и маниера, с който почитаемите мами взимаха решения от сексуално естество, почти с нищо не се отличават от подхода на Бене Гесерит в същото направление. Може би се опитваше да го прелъсти? Едно бе сигурно — тя ясно разбираше и много точно бе изложила слабостта на логиката.

Всичко оставаше много объркано!

— Разговорът ни се върти кръгообразно — каза той.