Дюн (Том трети)

А сега, внимателно — предупреди сама себе си Одрейди. — Раздвижен методологичен подход, подготвен за нови изисквания. Нека си представя, че избираме един-единствен път за ответна реакция и не се отделяме от него. Какво ли знае за нас? Изглежда просто не може да проумее, че понякога се налага дори старшата света майка да се превърне в стръв, в примамка за жизнено важна информация. Прави ли ни това съвършени? И ако е така, може ли по-добрата подготовка да превъзмогне по-голямата бързина и многочисленост?

Все още нямаше отговор на въпроса.

Дейма седна до златистата маса, оставяйки Одрейди права. По движенията, с които се наместваше, можеше да се съди за нейните предпочитания. Явно не излизаше често оттук. Всичко, което би преценила за необходимо, се намираше около нея. Бе довела Одрейди в стаята си, защото всяко друго място й се струваше неудобно. Просто се чувстваше неуютно, а може би дори застрашена в друга обстановка. Дейма не ухажваше съдбата. Бе рискувала само веднъж, при това много отдавна, така че случаят оставаше някъде далеч оттук. Сега искаше само да се намира в сигурен и добре организиран пашкул, откъдето би могла да дърпа конците на останалите.

Одрейди прецени наблюденията си като добре дошло потвърждение на изводите на „Бин Джезърит“. Сестринството знаеше как да си послужи с подобен лост.

— Няма ли какво друго да кажеш? — обади се Дейма.

Умишлено печелене на време.

Одрейди се осмели да запита:

— Премного съм любопитна да разбера защо се съгласи на днешната среща?

— Какво предизвиква любопитството ти?

— Ами… Никак не ти подхожда.

— Ние определяме какво ни подхожда! — изречено доста сприхаво.

— Добре, но какво у нас ви интересува?

— Мислиш, че ви смятаме за интересни?

— Може би дори ни намирате за необичайни, защото точно така ни гледате.

По лицето на Дейма премина бегло изражение на задоволство.

— Просто знаех, че ще бъдете очаровани от нас.

— Екзотичното винаги представлява интерес за друго екзотично — каза Одрейди.

Думите й предизвикаха позната усмивка по устните на височайшата — усмивката на човек, чиято любима животинка е показала колко е умна. Тя се изправи и отиде да единствения прозорец. След малко, повикала старшата майка до себе си, Дейма й посочи група дървета отвъд първите цъфнали храсти и заговори със същото меко произношение, което правеше трудно проследяването на мисълта й.

Нещо подразни Одрейди. Остави се да бъде носена от едновременно движещ се поток, като не спираше да търси причината. Може би — в стаята; или в самата Кралица-паяк? В цялата обстановка липсваше непосредственост почти точно толкова, колкото и у Дейма. Следователно всичко бе предварително подготвено, за да предизвика търсения ефект. Внимателно подбран и заложен в цялостната схема.

Тази тук наистина ли е Кралицата-паяк? Или някоя друга, още по-могъща, сега ни наблюдава?

Одрейди огледа последната си мисъл, преподреждайки бързо съставните елементи. Да, процес, който поражда повече въпроси, отколкото отговори — мисловна стенография, присъща на дейността на ментатите. Подбирай за уместна връзка и поставяй за разглеждане скрити (но системно) елементи от околния фон. Обикновено порядъкът е продукт на съзнателна човешка дейност. Докато хаосът съществува като суров материал, от който да се изведе той, редът. Това бе подходът на ментат, който не предоставя непроменими истини, а важно средство в помощ на вземането на решения — систематично събиране на данни в една непрекъсваема система.

Те пируват в хаоса! Предпочитат го! Пристрастени към адреналинови усещания!

Така че Дейма бе само Дейма — височайша почитаема мама. Завинаги господарка, завинаги на върха.

Няма друга по-велика, която да ни наблюдава. Пък и Дейма наистина вярва, че това тук е договаряне. Човек би помислил, че никога досега не го е правила. Съвършено точно!