Дюн (Том трети)

Одрейди видя защитната окраска, заложена още в началото.

Не искам да ме приемат като чужденец.

Подлежаща на пренастройване характеристика, вградена в гените. Почитаемите мами не бяха я загубили, но в техния случай това бе предпоставка за уязвимост. Подсъзнателните тоналности не бяха покрити напълно, така че разкриваха много.

Въпреки кресливата си суетност и самомнителност, Дейма бе достатъчно интелигентна и самодисциплинирана. Констатацията й достави удоволствие. Щеше да си спести немалко многодумство и увъртания.

Одрейди спря заедно с нея в края на вътрешния двор. Бяха застанали рамо до рамо, а старшата майка, загледана към отвъдната градина, бе поразена от почти пълната й прилика с бин-джезъритските.

— Кажи си приказката — рече Дейма.

— Колко струвам като заложник?

Оранжев пламък!

— Очевидно въпросът е стоял вече пред вас — констатира Одрейди.

— Продължавай — изречено с постепенно избледняваме на оранжевото.

— Сестринството е подготвило три мои заместници.

Одрейди пусна в действие най-проницателния си взор.

— Възможно е да се отслабим взаимно така, че и двете страни да загинат.

— Можем да ви смажем като досадно насекомо!

Внимавай за оранжевото!

Старшата майка не се остави да бъде повлияна от предупреждението.

— Но ръката, която ни смачка, ще загнои, така че болестта ще унищожи и нея.

Не би могло да се каже по-ясно и без незначителни подробности.

— Невъзможно! — съпроводено с втренчен оранжев поглед.

— Мислиш ли, че не се досещаме как сте били върнати обратно по тези места от неприятелите си?

Най-опасният ми гамбит.

Одрейди проследи ефекта. Мрачното смръщване не беше единствената видима реакция на Дейма. Оранжевото изчезна, а очите й се оказаха в странно несъответствие с пламналото лице.

Тя кимна, сякаш височайшата мама бе отговорила, и добави:

— Спокойно можем да ви оставим с цялата ви уязвимост на онези, които връхлитат върху вас, на същите, които ви натикаха в тукашния cul de sac40.

— Мислиш ли, че ние…

— Знаем.

Е, поне аз знам.

Току-що разбраното донесе едновременно въодушевление и страх.

Какво ли представлява онова, което може да усмири тези жени?

— Просто събираме силите си, преди…

— Преди да се върнете на арената, където ще бъдете смазани, както добре го знаете! Защото там не можете да разчитате на преобладаващия си брой.

Гласът на Дейма потъна в мекото галахско произношение, трудно разбираемо за Одрейди:

— Значи те са били при… Получили предложение от… Какви глупци сте, за да повярвате на…

— Не съм казала, че сме повярвали.

— Ако Логно беше… — кимване с глава към помещението — … чула как разговаряш с мен, щеше да си мъртва, преди да успея да те предупредя.

— Доволна съм, че сме само двете.

— Но не разчитай особено на това, за да не стигнеш твърде далече.

Одрейди погледна над рамото й към зданието. Промените, внесени в строителния дизайн на Сдружението, веднага се набиваха в очи — дълга фасада с прозорци, много и екзотичен дървен материал, камъни с отблясък на скъпоценности.

Богатство.

Тя очевидно разполагаше с богатства, и то толкова големи, че за някои бе трудно да си ги представят. Всичко, поискано от Дейма, всичко, което може да бъде осигурено от подвластно и раболепно общество, щеше да й бъде предоставено веднага. Всичко освен свободата да се върне при поелите с Разпръскването.

Наистина, колко ли силно е въображението й, за да си повярва, че заточението може да свърши? И каква бе мощта, способна да върне себеподобна мощ обратно в старата Империя? Защо точно тук? Одрейди си даде сметка, че не е достатъчно смела, за да зададе въпроса.

— Ще продължим в моето жилище — рече Дейма.

Аха, най-после в леговището на Кралицата-паяк!

Покоите на Дейма се оказаха нова загадка. Подове с дебели килими. На влизане тя изрита сандалите си и продължи боса. Одрейди направи същото и я последва.

Виж колко груби и мазолести са външните ръбове на ходилата й. Опасни оръжия, поддържани в добро състояние.

Одрейди бе озадачена не от мекия под, а от стаята. Малък прозорец, гледащ към внимателно поддържана ботаническа градина. Никакви гоблени или картини по стените. И нищо за украса. Решетката на въздуховод хвърляше сенчести ивици по пода, когато влязоха. Още една врата вдясно. Друг вентилационен въздуховод. Две меки легла в сиво. Две малки масички отстрани в блестящо черен цвят. По-голяма маса в златисти тонове със зелена, трепкаща над нея светлина, указваща контролно поле. Старшата майка веднага забеляза финото правоъгълно очертание на прожекционен апарат, вграден в златистата маса.

О, да, това е работната й стая. Нима дойдохме тук, за да работим?