Дюн (Том трети)

Потърсиха я, когато се бе заела с оглед на останалите предоставени им жилища, демонстрирайки минимална загриженост и подчертано забавление. Щом старшата майка и спътниците й влязоха в общата всекидневна, от отдушниците на тавана се разнесе писклив глас:

— Върнете се във фоайето, където ще дойде ескорт, за да ви отведе при височайшата почитаема мама.

— Отивам сама — отсече Одрейди и категорично отхвърли възраженията.

Почитаема мама в зелена роба чакаше, седнала на лек стол там, където от коридора се влизаше във фоайето. Лицето й наподобяваше стена на крепост — камък върху камък. Устата приличаше на отвор на шлюз, през който обаче някак си бе преминала прозрачна сламка с движеща се в нея течност, поглъщана от мамата. Пурпурно поточе се изкачваше към устните й. От течността ухаеше на захар. Очите пък бяха същински оръжия, щръкнали над укрепление. Носът — склон за стичане на омразата, бликаща от погледа. Брадичката — слаба. Направо нямаше нужда от вея. Излишна подробност. Нещо, останало от предишна конструкция. Или взето от малко дете. А косата — изкуствено потъмнена до мръснокафяво. Е, също без особено значение. Очите, носът и устата—те бяха важни.

Жената се изправи бавно и с нагло изражение, подчертавайки какво благоволение е от нейна страна да забележи Одрейди:

— Височайшата почитаема мама се съгласи да те види.

Много плътен, почти мъжки глас. Високомерие, иззидано нависоко и видно отвсякъде. Претъпкана с вкоравени предразсъдъци личност. Тя знаеше толкова много неща, че бе същинска крачеща витрина на невежество и страхове. Одрейди я виждаше като безукорна мостра на уязвимостта на почитаемите мами.

След много завои и коридори — чисти и светли до един — те влязоха в изтеглено по дължината си помещение. Слънчевата светлина се вливаше в него през редица от прозорци, а в далечния край се намираше усъвършенствано командно табло с военно предназначение, където в момента течеше прожекция на космически и топографски карти. Дали това е центърът на паяжината на Кралицата-паяк? Одрейди се усъмни. Прекалено очебийно бе присъствието на командно табло. Дизайнът му го отличаваше от въоръжението, ползвано по време на Разпръскванията, а и нямаше място за съмнение относно неговото предназначение. Работните полета, пригодени за манипулативни операции, имаха физически ограничения, а качулката-шлем за мисловен интерфейс не можеше да бъде ползвана за друго, въпреки щръкналата си овална форма и мръсен жълт цвят.

Погледът й обиколи стаята. Почти без мебели. Няколко стола-люлки и малки маси; оставена беше достатъчно обширна площ, където (най-вероятно) присъстващите би трябвало да очакват заповеди. Възможно бе това да е център за направляване на някакви действия…

Да се набие в главата на вещицата!

От прозорците по дългата стена се виждаше плочник, отвъд който имаше градини. Всичко бе само декор!

Къде ли е Кралицата-паяк? Къде спи тя? Как изглежда леговището й?

Две жени дойдоха откъм застланото с плочи пространство и влязоха през сводест вход. И двете бяха облечени в червени роби с блестящи арабески и очертания на тела на дракони по тях. Декоративни украшения от разтрошени су-камъни.

Одрейди не се обади, преизпълнена с внимание, докато траеше уводната част от страна на придружителката дотук, която изрече възможно най-малко думи и набързо излезе.

Ако нямаше предвид указанията и бележките на Мурбела, старшата майка би приела за главнокомандващ високата почитаема мама, застанала до Кралицата-паяк. В действителност въпросната персона бе другата — по-ниска на ръст. Интересно.

Тази не просто се катери към властта. Тя се промъква през пукнатините. И един ден сестрите й се събуждат пред свършен факт. Тя е там, седнала твърдо в центъра. Кой ще възрази? Само десет минути след като си тръгнеш трудно би си спомнил как изглежда целта на възраженията ти.

Двете жени оглеждаха Одрейди с не по-малко внимание.

Още по-добре. Точно това бе нужно в момента.

Външният вид на Кралицата-паяк представляваше не по-малка изненада. Досега до „Бин Джезърит“ не бе стигало точното й физическо описание. Само откъслечни прожектирани образи и въображаеми конструкции на базата на сведения, събрани оттук-оттам. Ето я, най-накрая. Дребна жена. Жилавите мускули, както бе редно да се очаква, бяха добре очертани по червеното трико под робата. Незапомнящо се овално лице с невъзмутими тъмни очи, в които танцуваха оранжеви петънца.