Дюн (Том трети)

Равинът, лесен за разпознаване, понеже за него бе споменато от полевия командир, бе застанал откъм отсамната страна на групата заедно с облечена в кафява роба жена. Той бе нисък брадат човек с бяла шапчица на върха на главата си. Слабото осветление му придаваше вид на странник, дошъл от древността. Жената бе затулила очите си с ръка. Равинът говореше и Тег започна да различава думите му още докато полека приближаваше към групата.

Жената явно бе подложена на словесна атака.

— Горделивият ще бъде унижен!

Без да снема засланящата я ръка, тя изрече:

— Гордея се с онова, което нося.

— Но дали и с властта, която носеното познание може да ти даде?

С натиск на коленете си Тег нареди на Стреги да спре на десетина крачки от тях. Подчиненият му командир се вгледа в него, но остана на мястото си, готов да го защити, ако възникне опасност от диверсия.

Човек с качества.

Жената сведе още по-ниско глава и притисна ръката си към очите, когато заговори:

— Познанието не ни ли се предлага, за да си послужим с него за свещени цели?

— Дъще! — изпъна се като струна равинът. — Колкото и да ни внушава, че с него можем да служим добре, то никога не се оказва голямо и важно. Всичко онова, което наричаме познание, дори и да включва докрай съдържанието на едно смирено сърце, не може да бъде нещо повече от зрънце в браздите.

Тег не пожела да се намеси. Какъв архаичен начин на изразяване. Двойката обаче го очарова. Останалите бежанци се бяха заслушали с жив интерес в размяната на реплики между двамата. Полевият командир продължаваше да бъде привидно сдържан, без да отклонява вниманието си от странниците и да дава от време на време по някой знак на помощниците си.

Жената държеше главата си сведена в знак на уважение; ръката й още бе поставена върху очите, но тя не се бе отказала да се брани:

— Дори семенцето, изгубено в браздите, може да продължи живота.

Равинът сви устни и мрачно каза:

— Без вода и грижи, или без благослов и добра дума, което е същото, няма живот.

Дълбока въздишка разтърси раменете на жената, но тя остана в същата странна поза на смирение, когато отвърна:

— Рави, слушам и изпълнявам. И все пак длъжна съм да тача познанието, което ми бе прехвърлено, тъй като в него е включен буквално същият съвет, който ти току-що изрече.

Мъжът постави ръка на рамото й:

— Тогава го предай на онези, които искат да го притежават, и нека никога злото не стигне там, където отиваш.

Мълчанието подсказа на Тег, че спорът е привършил. Той даде знак на Стреги да се премести по-напред. Ала още преди тя да помръдне, внезапно появилата се Мурбела премина с бърза крачка покрай нея и кимна на равина, без да отмества погледа си от жената.

— В името на „Бин Джезърит“ и на задължението, което, имаме към теб, поздравявам те с добре дошла и ти давам исканото убежище!

Жената с кафявата роба приведе отново глава и башарът видя в дланта й да просветват контактни лещи. После тя вдигна лицето си и около нея отвсякъде се разнесоха въздишки. В очите й синьото преливаше в синьо от пристрастяване към подправката, но в тях се четеше и онази сила, която отличава всеки, оцелял след изпитанието с Агония.

Мурбела я разпозна веднага. От неистовите свети майки! Нито една от тях не се бе появявала тук досега още от времето на свободните на Дюн.

Жената направи лек реверанс, преди да каже:

— Наричат ме Ребека. И ме изпълва радост, че съм при вас. Равинът ме смята за глупава гъска, но аз наистина нося златно яйце, защото Лампадас е в мен със седем милиона, шестстотин двайсет и две хиляди и четиринайсет свети майки, които по право ви принадлежат.

„Отговорите оказват опасно въздействие върху света. Те може да изглеждат смислени, но да не обясняват нищо.“

Важно напомняне от Зенсуни

Тъй като обещаният ескорт се забави, Одрейди първоначално се ядоса, след което й стана почти весело. Накрая закрачи след персонала от обслужващите робоси във фоайето, намесвайки се в ритъма на движенията им. Повечето бяха дребни и нито един нямаше прилика с хуманоидите.

Функционални. Отличителен белег па иксианските сервоси. Много, много дейни малки прибавчици към временния престой на Свързващия възел или където и да е другаде.

Бяха толкова безинтересни, че малцина ги забелязваха. И тъй като не бе предвидено да се справят със съзнателна намеса в определената им дейност, те останаха в неподвижно състояние, мънкайки тихо.

„Почитаемите мами имат съвсем смътни зачатъци от чувство за хумор или пък то въобще им липсва.“ Знам го, Мурбела, знам го. Но дали посланието ми е стигнало до съзнанието им?