До съзнанието на Дортужла обаче то бе стигнало. Беше се справила с обзелата я паника и наблюдаваше с широка подигравателна усмивка разноликите тукашни антики. Тамалани сякаш не одобряваше ставащото, но в поведението й преобладаваше търпимостта. Суипол бе видимо очарована. Одрейди трябваше буквално да й забрани всякакво участие в обездвижването на устройствата.
Когато се убеди, че е сторила необходимото, Одрейди зае позиция под един от полилеите.
— Там, ела ми на помощ — каза тя.
Тамалани покорно застана пред старшата майка с внимателно изражение на лицето.
— Забелязала ли си, че в съвременните фоайета се наблюдава тенденция към намалена площ?
Запитаната дори не си направи труда да огледа заобикалящата ги обстановка.
— Някога фоайетата бяха големи — каза Одрейди. — С цел да създадат у властимащите усещането за престиж от обширните пространства, а пък останалите да бъдат впечатлени от полагащото им се уважение, разбира се.
Тамалани веднага улови духа на разиграваната от нея пиеска и рече:
— В наше време ставаш важен дори само ако пътуваш.
Одрейди погледна към обездвижените робоси, пръснати по пода на фоайето. Някои продължаваха да мънкат и треперят. Други очакваха спокойно някой или нещо да помогне за възстановяването на реда.
Автоматичното устройство на рецепцията — подобна на фалос тръба от черен пластичен материал с едно блестящо видеооко — излезе иззад гишето и си запроправя път през робосите, докато не застана пред Одрейди.
— Днес е прекалено влажно — заговори то с блудкаво-сантиментален женски глас. — Не знам какво мислят от Метеорологичната служба по въпроса.
Старшата майка се обърна покрай нещото към Тамалани:
— Защо ли им трябва да програмират тези механизми така, че да симулират приятелски настроени човешки същества?
— Противно е — съгласи се другата света майка и силом отмести с рамо автоматичния служител от рецепцията встрани, при което той се завъртя като на ос, за да огледа причинителя на непредвидената намеса. Изглежда видяното го принуди да не прави повече движения.
Внезапно Одрейди си даде сметка, че се бе допряла до една от силите, подхранили Бътлъровия джихад — мотивировката на тълпата.
Тя огледа още веднъж механичното същество пред тях. Дали чакаше указания или трябваше да се обърне пряко към него?
Още четири робоса влязоха във фоайето и старшата майка разпозна багажа на групата с нея, разположен върху им.
Четирите механизма изприпкаха по дължината на една от стените на помещението, но пътят им по-нататък се оказа блокиран от обездвижените. Робосите-носачи спряха и зачакаха, докато бъде намерено решение на несрещаното досега развитие на нещата. Одрейди им се усмихна и каза:
— Движение по знаците на преходното, скрило тайната ни същност.
Думи за обезпокояване на следящия персонал.
Тамалани пое подадената нишка.
— Какво вземате, когато напускате гнездото? Нима сте от онези, които правят опит да набутат всичко в торбата? Или подбирате само най-необходимото?
— Колко грозно е това място — рече Дортужла, приближила се до Тамалани и Одрейди, за да се включи в представлението. — Започваш да мислиш, че видът му е почти съзнателно търсен.