Дюн (Том трети)

След два дни ще могат да разположат щитове там.

И никакви задръжки за начина, по който ще бъдат използвани.

Той знаеше, че щитовете са изиграли решаваща роля в някогашната стара Империя заради странното съчетание от думите „Велико Споразумение“. Почтените хора не са злоупотребявали с оръжия в тогавашното феодално, де факто, общество. Ако престъпиш разпоредбите на Споразумението, другите равни по сила се съюзяват срещу теб, за да ти отвърнат с обединено насилие. Нещо повече — съществувала е нематериалната ценност „Лице“, именувана от някои „Достойнство“.

Лице! Положението ми в масата себеподобни.

За някои — по-важно от самия живот.

— Струва ни твърде малко — обади се Стреги.

Тя бе станала вече почти експерт по военните въпроси, но и доста по-досадна. Искаше да каже, че загубите им в жива сила са малки и може би бе изрекла нещо по-вярно, отколкото сама предполагаше.

Ако оръжията ти струват само малка част от енергията, вложена от твоите врагове, имаш на разположение скрита действена сила, която е в състояние да се справи и с привидно непреодолими неща. Продължи конфликта, при което ще се изразходва важна съставна част от масата на противника ти. И твоят враг рухва, защото е допуснал да изгуби управлението на производството и работната сила.

— Можем да започнем изтегляне — каза той, обръщайки гръб на екраните, докато пръстите му предаваха същата заповед. — Искам доклади веднага, след като… — прекъсна думите си и погледна назад.

Мурбела?

Лицето й се яви повторно на всички екранни полета по големия дъгообразен команден пулт, последвано от гърма на гласа:

— Защо оставяш без последствие доклади от периметъра си? — Тя наложи честотата на предаването върху личния му предавател, при което се появи образът на полеви командир със звука на част от произнесена от него фраза: „… заповеди, ще трябва да отклоня искането им.“

— Повтори — настоя Мурбела.

В Изпотеното лице на полевия командир се обърна към мобилното видеооко в близост до него. Видеосистемата внесе изравняване, при което той сякаш нарочно се втренчи в очите на Тег.

— Повтарям: тук има някакви самозвани бежанци, които търсят подслон. Водачът им казва, че е уговорил със Сестринството бъде изпълнено искането му, но без заповед…

— Кой е той? — попита Тег.

— Сам нарича себе си равин.

Башарът понечи да възстанови контрола си върху своя портативен предавател:

— Не знам за никакво…

— Почакай! — Мурбела отново прекъсна предаването му. Защо го прави?

Гласът й пак изпълни помещението на командния център:

— Доведи го заедно с групата му на флагманския кораб. Направи го бързо — настоя тя и изключи връзката.

Тег бе разгневен, но разбираше, че сега е в неравностойно положение. Избра едно от многобройните й изображения и се загледа в него с думите:

— Защо си позволяваш да ме прекъсваш?

— Защото не разполагаш с нужната информация. Равинът има пълно основание за исканията си. Приготви се да го посрещнеш с дължимото уважение.

— Обясни ми защо.

— Не. Не е потребно да знаеш. А аз трябваше да се намеся, след като видях, че не действаш адекватно.

— Оня командир бе в зона за отклоняване на вниманието. Не е важно…

— Искането на равина да се смята за приоритетно.

— Лоша си като старшата майка.

— Може би дори повече. А сега ме чуй. Прибери бежанците във флагманския кораб. И се приготви да ме посрещнеш.

— В никакъв случай! Трябва да останеш там, където си!

— Башаре! В искането има нещо, което налага внимание от страна на Одрейди. Равинът твърди, че са в опасност, тъй като временно са подслонили светата майка Лусила. Приеми го или отстъпи от поста си.

— Тогава ме остави първо да прибера хората си на борда. Ще се срещнем, щом се измъкна.

— Съгласна съм. Но прояви любезност към бежанците.

— А пък ти възстанови предаването ми. Заглуши ме, което си е същинска глупост!

— Всичко е на мястото си, башар. По време на паузата друг от нашите кораби е приел четири футара. Дойдоха с молба да ги заведем при дресьор, но аз наредих да ги задържат. Много внимавай с тях.

На големия подковообразен команден пулт отново бяха върнати сцените на бойното поле. Тег призова частите си. Вътрешно кипеше от гняв; трябваше да изминат няколко минути, преди да възстанови самочувствието си на главнокомандващ. Разбираше ли Мурбела как жестоко е наранила авторитета му? Или може би трябваше да го приеме просто като измерение на важността, която тя придаваше на бежанците?

След като ситуацията бе напълно овладяна, той прехвърли отговорността за командния център на един от помощниците си и отиде да види важните бежанци. С какво бе толкова жизнено необходимо приемането им, та Мурбела рискува да се намеси в комуникациите?

Оказаха се в трюма на една транспортна единица — замръзнала група от хора под погледа на внимателния командир.

Знае ли някой какво може да бъде скрито сред тези никому неизвестни люде?