Онова, което се извършваше в жилището на светата майка, бе от същия порядък. Идеята вече престана да ужасява Мурбела, но тя все още не успяваше да я приеме за нормална. Единствено думите на Одрейди я успокояваха:
Мурбела разбираше, че Тег е готов да умре в защита на множественото съзнание, каквото всъщност бе Сестринството на „Бин Джезърит“.
Башарът, престанал да бъде загадка, се превърна в обект на уважение. Одрейди отвътре ускоряваше процеса, като припомняше подвизите му, за да приключи:
„Чудя се какви ги върша тук долу. Питай!“
Комуникационният възел веднага се обади:
„Нито дума. Предаванията й може да са били блокирани с енергиен щит.“
Всички разбраха кой говори. Беше изписано на лицата им.
Мурбела отново съсредоточи вниманието си върху Цитаделата.
Бе изненадана от собствената си реакция. Наоколо се носеше отпечатъкът на историческо отвращение от повторението на военното безумие, но жизнерадостният дух все още се наслаждаваше на новите способности, усвоени в „Бин Джезърит“.
Силите на почитаемите мами разполагаха с добро оръжие, успя да отбележи тя, докато незащитените от жегата поемащи приспособления на Тег вече трупаха наказателни точки; независимо от обстоятелствата обаче, отбранителният периметър рухна още преди да бе обърнала гръб на картината. Можа да чуе и воя на големия рушител, конструиран от Айдахо, който със скокообразни движения мина през проход високи дървета, поваляйки защитници вляво и вдясно.
От Другите Памети дойде странно сравнение. Напомняше на пътуващ цирк. Кацащи кораби, от които се изсипва човешки товар.
Появата на личността на Одрейди предизвика забавна реакция:
Тя видя дългата следобедна сянка, хвърлена от дърветата напряко на полосата, в която бе разгърната атаката на Тег. Примамващо прикритие. Нареди на хората си да заобиколят.
Цитаделата се намираше в гигантска по размерите си ботаническа градина с необикновени дървета и още по-странни храсти, примесени с най-тривиални растителни видове; те бяха пръснати напосоки, сякаш разхвърляни от въртящо се в танц дете.
Метафората с цирка се понрави на Мурбела. Откриваше перспектива към наблюдаваното от нея.
В съзнанието й отекваха обявяваните едно след друго изпълнения.
Наблюдаваната сцена напомняше също тъй и режисирана битка в римски цирк. Мурбела оцени по достойнство алюзията. Гледката ставаше по-богата и наситена.
Но това бяха тела на истински хора с истински рани и истинска смърт. Заострените й благодарение на „Бин Джезърит“ сетива я принуждаваха да съжалява за загубите.