Дюн (Том трети)

Метафорите на Другите Памети се изгубиха. Пред нея беше Свързващият възел, виждан по същия начин и от Майлс Тег. Кърваво изстъпление, познато от събраните спомени, но и ново по своему. Тя гледаше напредващите войници и чуваше гласовете им.

Шокиран женски глас:

„Оня храст се обърна с писък към мен!“

Друг, мъжки:

„Никой не знае откъде са се пръкнали. Полепва по кожата ти и я прогаря.“

Мурбела чуваше шума на бойните действия откъм далечната страна на Цитаделата, но около позицията на Тег бе неестествено тихо. Виждаше частите да се промъкват през тъмните участъци затваряйки в пръстен кулата. Появи се и башарът на раменете на Стреги. За миг той се вгледа във фасадата на около половин клик пред тях. Тя веднага подбра изображението, към което бе насочил погледа си Тег. Там, зад прозорците, се виждаше някакво раздвижване.

Къде ли бяха онези мистериозни оръжия от последния рубеж, с които се очакваше да разполагат почитаемите мами?

Как ще постъпи той сега?

Тег бе загубил отсека с командния си пост, попаднал на лазерен удар извън сцената на решаващия сблъсък. Отсекът бе останал да лежи на едната си страна зад него; сега той бе яхнал раменете на Стреги в участък с препречващи пътя храсти, някои от които още пушеха. Заедно с отсека бе пропаднало и командното табло, но пък му бе останало сребристото подковообразно средство за връзка — макар и осакатено без усилвателите на центъра с командния пулт. Специалистите от комуникационните служби бяха приклекнали наблизо, треперещи и нервни от загубата на връзка с мястото на действието.

Шумът от боя отвъд сградите се усилваше. Той чуваше дрезгавите викове, силния съсък на раздиращите въздуха удари от тежките огнемети и по-слабото жужене на разрядите от големите лазестрели, примесени с фучащото „хъс-хъс“ на личните оръжия. Някъде вляво се долавяше приглушеното „дън-дън“ на попаднало в беда блиндирано средство. Оттам идваше и прорязващият слуха писък на метал в агония. Очевидно енергийната му система си бе отишла завинаги. То се влачеше по земята, оставяйки зад себе си кашата от зеленчукови градини.

Хакър, личният адютант на Тег, се доближи с приклякане по една от алеите и застана зад башара.

Първа го забеляза Стреги и се обърна без предупреждение, почти принуждавайки военачалника да погледне към адютанта си. Тъмнокосият мускулест Хакър с гъсти вежди (сега просмукани с пот) спря непосредствено пред Тег и заговори, без да е успокоил напълно дишането си:

— Башар, вързахме и последните чували.

Извиси гласа си, за да може да бъде чут на фона на шумовете от боя и жужащия високоговорител, окачен на лявото му рамо, от който се разнасяха неясно звучащи спешни военни съобщения.

— Как стоят нещата в дълбочина? — попита Тег.

— Овладяване след около половин час, не повече. Башар, трябва да се изтеглите оттук. Старшата майка ни предупреди да не ви излагаме на безсмислена опасност.

Тег посочи към вече непотребния отсек:

— Защо нямам резервни комуникационни линии?

— Откос от голям лазестрел унищожи и двете резервни съоръжения, тръгнали насам.

— Заедно ли са се движили?

Хакър долови недвусмисленото раздразнение:

— Господине, те бяха…

— Никоя важна част от съоръженията не се изпраща в пакет. Искам да разбера кой не изпълнява правилно заповедите ми. — В спокойния тон, дошъл от незрелите още гласни струни на дете, прозвуча повече заплаха, отколкото в нечий неистов вик.

— Тъй вярно, башар — с пълна готовност се отзова Хакър, без да покаже с нищо, че лично той няма вина в случая.

По дяволите!

— Кога ще пристигнат сменните съоръжения? — попита Тег.

— След пет минути.

— Погрижи се резервният команден отсек да дойде колкото е възможно по-бързо — докосна с коляно врата на Стреги.

Хакър поясни, още преди тя да се е обърнала:

— Башар, удариха и резервния. Поръчах друг.

Тег сдържа въздишката си. Такива неща се случват в бойна обстановка, но никак не му допадаше възможността да зависи от първобитни комуникационни линии.

— Ще направим нещо тук. Искам още високоговорители. Те поне имаха някакъв обсег.

Адютантът огледа околната зеленина:

— Тук ли?

— Онези сгради пред нас не ми харесват. Кулата държи цялата местност под обстрел. А сигурно разполагат и с подземна връзка. Поне аз на тяхно място бих си я осигурил.

— Няма я означена на…

— Останалото в паметта ми разположение не включваше и кула! Заръчай сонископи за проверка на почвата. Искам планът ни да е актуализиран с надеждни данни.

От високоговорителя на Хакър се разнесе глас, извисил се над останалите:

— Башар! Там ли е башарът?

Стреги приближи, без да й бъде заръчано. Тег подсвирна разпознавателния си код, докато сграбчваше високоговорителя.

— Башар, на космодрума е същинско мазало. Стотина техни единици направиха опит да излетят и попаднаха на екраниращото ни съоръжение. Никой не оцеля.

— Нещо от старшата майка или Кралицата-паяк?

— Абсолютно нищо. Просто нямаме думи за жестоката каша… Да пусна ли изображение по екраните?

— Дай ми канал за съобщение. И продължете опитите за връзка с Одрейди!