Дюн (Том трети)

Тег се натъкна на Одрейди и пленниците й, докато търсеше спокойно място, за да огледа победата от всички страни. Отминалата битка винаги изисква аналитичен преглед на резултатите и последствията, особено от страна на главнокомандващ-ментат. Тази го принуждаваше да направи сравнителен оглед много повече от която и да е друга в дългогодишния му опит. Днешният конфликт можеше да бъде настанен на полагаемото му се в паметта място единствено след възможно най-пълна преценка и споделяне на мнението на всички онези, които лежаха като отговорност на неговите плещи. Точно такъв бе неизменният модел на поведението му и той никак не държеше на онова, което разкрива от себе си по този начин. Прекъсне ли линията на взаимно обвързване на интересите, човек сам подготвя собственото си поражение.

Трябва ми спокойно място, за да мога да събера всички нишки и следи на днешния бой и да подготвя предварително резюме на отминалите събития.

Според него най-трудният проблем на едно сражение бе то да протече без освобождаване на дивашкото у човека. Становище на „Бин Джезърит“. Битката трябва да бъде направлявана така, че да извади на повърхността най-доброто у онези, които оцелеят. Много трудно, а понякога и напълно невъзможно. Да, ставаше все по-трудно, когато войникът съзнателно бе държан колкото е възможно по-далеч от развихрянето на касапницата. Ето една от причините, поради които Тег настояваше да присъства на бойното поле и лично да вникне в развоя на действията. Ако сам не видиш болката, по-лесно би могъл да я предизвикаш, без да се замисляш. Така, както бе заложен моделът у почитаемите мами. Този път обаче болката остана в дома им. Щяха ли да се поучат от подобен факт?

Въпросът продължаваше да го занимава, когато той и помощниците му излязоха от тръбовода и видяха Одрейди и групата на почитаемите мами, застанали срещу нея.

— Ето и нашия командир — башара Майлс Тег — посочи го старшата майка.

Почитаемите мами зяпнаха, загледани в него.

Какво е това дете, яхнало раменете на възрастен? Нима наистина е командирът им?

— Гола — измърмори Логно.

Одрейди се обърна към Хакър:

— Отведи някъде пленниците и се погрижи да бъдат удобно настанени.

Адютантът не помръдна, преди да получи потвърждение с кимване от страна на Тег, след което учтиво посочи на пленниците да тръгнат пред него към площта вляво, покрита с подова настилка. Разрешаващият жест на башара не убягна от вниманието на почитаемите мами. Отправи им широка усмивка, когато те се подчиниха на учтивата покана.

Мъж, който дава заповеди на жени!

Одрейди застана до Тег и момчето докосна с коляно врата на Стреги, насочвайки я към балкона. Странна сцена задържа известно време погледа му, докато търсеше да я оприличи с нещо познато. Досега бе разглеждал голям брой моменти от бойните действия от висока наблюдателна позиция — в повечето случаи от разузнаващ топтер. Тук балконът бе увиснал в пространството, създавайки усещане за непосредствена опасност. Намираха се на около сто метра над ботаническите градини, където бе преминала голяма част от най-лютия сблъсък между двете войски. Долу лежаха проснати множество тела, захвърлени за последно като кукли от отишли си деца. Разпозна униформи на части от своите и усети познатата болка.

Можех ли да направя нещо, за да го предотвратя?

Много пъти бе изпитвал същото — наричаше го „Вина на командването“. Тукашната сцена обаче бе различна, и то не в смисъла на уникалността на всяка битка, а по друг начин, от който го болеше. Той реши, че усещането се дължи отчасти на постановката на местния пейзаж — място, подходящо за градински увеселения, сега отчупено като парче от древния модел на вечното насилие.

Дребни животинки и птици се връщаха крадешком след цялата заляла ги шумна намеса на човешки същества в техния свят.

Малки пухкави създания с дълги опашки подушваха мигом падналите и без видима причина се изкатерваха с лудешка бързина на съседни дървета. Птици с ярко оцветена перушина надничаха иззад листата или се стрелваха безшумно през градините, подобни на пъстри линии от размазани цветове, превръщащи се мигновено в прикритие, когато се озоваваха отново под листата. Пернати акценти на сцената, опитващи се да върнат реалността на мястото на привидно спокойствие.

Тег познаваше много добре всичко това. Преди да стане гола, той бе изживял детството си заобиколен от истинска природа във всекидневието на фермата, където дивите животни току-що бяха прекрачили прага на опитомяването. Там животът почти никога не беше спокоен.