Читаем Дюн (Том трети) полностью

От казаното дотук не бива да се приема, че сме били в състояние на постоянна еуфория. Далече от подобно предположение! Преживявахме моменти на скука, страхове и болезнени усещания. Но винаги се намираше време за смях. Дори наближила края си, Бев продължаваше да ми се усмихва, за да ми покаже, че съм я настанил правилно на възглавниците под нея, облекчил съм болката в гърба й с лек масаж, а така също и да ми благодари за останалите необходими неща, които вече не можеше да извършва сама.

В последните си дни тя позволяваше единствено на мен да я докосвам. Семейният ни живот бе създал такава връзка на обич и доверие между нас, че тя често казваше, че стореното от мен за нея е развнозначно на собствените й действия. Въпреки че аз трябваше да включа в грижите си и най-интимното необходимо, така както човек се грижи за невръстно дете, тя никога не се почувства обидена или със засегнато по някакъв начин собствено достойнство. Когато я вдигах на ръце, за да й бъде по-удобно или да я изкъпя, ръцете на Бев винаги обгръщаха раменете ми, а лицето й често се сгушваше до моето.

Трудно е да предам радостта от онези мигове, но ви уверявам, че тя винаги ги изпълваше. Радост на духа. Радост от живота дори пред лицето на смъртта. Държах ръката й, когато жена ми умираше, а лекуващият лекар каза със сълзи в очите си нещо, което мнозина бяха споделяли преди:

„Каква грациозност има в нея.“

Много от виделите тази грация не я разбираха. Спомням си как влязохме в болницата още преди зазоряване за раждането на първия ни син. Ние просто се смеехме. Обслужващият персонал ни гледаше неодобрително. Раждането е болезнено и опасно. Жени умират, давайки живот. Защо тези хора се смеят?

А ние се смеехме, защото идващият нов живот — част и от двама ни — ни изпълваше с огромно щастие. И още, смеехме се, защото се радвахме, че раждането ще стане в болница, построена на мястото на онази, в която е била родена Бев. Какво прекрасно продължение!

Смехът ни явно бе заразителен и скоро и други хора, които срещахме по пътя към родилната зала, също започнаха да се усмихват. Неодобрението се превърна в одобрение. Същинска благодат в миговете на стрес.

Подобен бе и начинът, по който тя посрещаше непрестанно идващото ново. Всичко, на което Бев се натъкваше, съдържаше нещо любопитно, възбуждащо сетивата й. У нея имаше онази непрестореност и наивност, която по своему бе проява на изтънченост. Тя искаше да намери доброто във всичко и у всекиго. И по този начин предизвикваше реакцията на другите.

„Отмъстителността е присъща на децата — казваше Бев. — Само незрели в същността си хора проявяват склонност към нея.“

За жена ми се знаеше, че кани онези, които са я обидили, за да ги помоли да оставят настрани разрушителните чувства: „Нека бъдем приятели.“ Ето защо никак не ме изненада пороят от съболезнования след смъртта й.

…Има ли нещо учудващо, че гледам назад в съвместните ни години с усещане за радост, надхвърлящо онова, което думите могат да опишат? И има ли нещо още по-учудващо от факта, че не искам и нямам никаква потребност да забравя и миг от тях? Мнозина само се докоснаха до битието й в самата му периферия. Докато аз го споделих по възможно най-близък начин и то винаги укрепваше силите ми. Нямаше да ми бъде възможно да сторя онова, което нуждата поиска от мен да направя през последните десет години от живота й, вливайки в замяна неподозирани сили у Бев, ако тя не се бе раздавала през цялото останало време, без да запази нищо само за себе си. И мисля, че точно това е истинското щастие, както и най-голямата възможна привилегия.


Франк Хърбърт

Порт Таунсенд, Вашингтон

6 април 1984 г.

РЕЧНИК

А

АКСОЛОТЛОВИ РЕЗЕРВОАРИ — Резервоари, в които телата на мъртвите се използват за сложен биологичен синтез. Названието идва от аксолотъл — личинка на мексиканското земноводно амблистома. Аксолотълът има удивителното свойство да се размножава още преди да е достигнал стадия на възрастна амблистома.

АРАКИС — Планетата, известна като Дюн, третата планета на Канопус.

Б

БАЛИСЕТ — Деветструнен инструмент, пряк наследник на цитрата. Строй в гамата чусик. Свири се с подръпване на струните. Любим инструмент на имперските трубадури.

БАШАР — Сардукарски офицер, малко над чин полковник по стандартната военна йерархия. Чин, създаден от военния управител на планетарна подобласт.

БИН ДЖЕЗЪРИТ — Старинна школа за умствено и физическо обучение, основана първоначално за девойки, след като Великият бунт разрушава т.нар. „мислещи машини“ и роботи.

БИН ТЛЕЙЛАКС — За разлика от „Бин Джезърит“ тази школа не приема никакви нравствени забрани при изследването на човешкото тяло и дух. Организацията „Бин Тлейлакс“ е известна като безскрупулен разпространител на разрушителни открития в областта на биологията и философията (виж също Тлейлакс).

БИНДУ — Отнася се за човешката нервна система, особено за тренирането на отделни мускули. Често се среща като бинду-нерватура.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Аччелерандо
Аччелерандо

Сингулярность. Эпоха постгуманизма. Искусственный интеллект превысил возможности человеческого разума. Люди фактически обрели бессмертие, но одновременно биотехнологический прогресс поставил их на грань вымирания. Наноботы копируют себя и развиваются по собственной воле, а контакт с внеземной жизнью неизбежен. Само понятие личности теперь получает совершенно новое значение. В таком мире пытаются выжить разные поколения одного семейного клана. Его основатель когда-то натолкнулся на странный сигнал из далекого космоса и тем самым перевернул всю историю Земли. Его потомки пытаются остановить уничтожение человеческой цивилизации. Ведь что-то разрушает планеты Солнечной системы. Сущность, которая находится за пределами нашего разума и не видит смысла в существовании биологической жизни, какую бы форму та ни приняла.

Чарлз Стросс

Научная Фантастика
Лунная радуга
Лунная радуга

Анна Лерн "Лунная радуга" Аннотация: Несчастливая и некрасивая повариха заводской столовой Виктория Малинина, совершенно неожиданно попадает в другой мир, похожий на средневековье. Но все это сущие пустяки по сравнению с тем, что она оказывается в теле молодой девушки, которую собираются выдать замуж... И что? Никаких истерик и лишних волнений! Побег - значит побег! Мрачная таверна на окраине леса? Что ж... где наша не пропадала... В тексте есть: Попаданка. Адекватная героиня. Властный герой. Бытовое фэнтези. Средневековье. Постепенное зарождение чувств. Х.Э. В тексте есть: Попаданка. Адекватная героиня. Властный герой. Бытовое фэнтези. Средневековье. Постепенное зарождение чувств. Х.Э. \------------ Цикл "Осколки миров"... Случайным образом судьба сводит семерых людей на пути в автобусе на базу отдыха на Алтае. Доехать им было не суждено, все они, а вернее их души перенеслись в новый мир - чтобы дать миру то, что в этом мире еще не было...... Один мир, семь попаданцев, семь авторов, семь стилей. Каждую книгу можно читать отдельно. \--------- 1\. Полина Ром "Роза песков" 2\. Кира Страйк "Шерловая искра" 3\. Анна Лерн "Лунная Радуга" 4\. Игорь Лахов "Недостойный сын" 5.Марьяна Брай "На волоске" 6\. Эва Гринерс "Глаз бури" 7\. Алексей Арсентьев "Мост Индары"

Анна Лерн , Анна (Нюша) Порохня , Сергей Иванович Павлов

Фантастика / Любовное фэнтези, любовно-фантастические романы / Самиздат, сетевая литература / Космическая фантастика / Научная Фантастика