Дюн (Том трети)

— Тараза ти нареди да възстановиш изначалните му спомени! Възможно ли е да го направиш тук?

— Ще стане, когато стигнем до убежището.

През същата нощ вниманието на смълчания Дънкан бе необикновено изострено. В него се долавяше нов прилив на енергия. Беше чул!

Нищо лошо не трябва да се случи с Тег — мислеше той. — Каквото и където да е убежището, башарът трябва да стигне до него жив и здрав. Тогава ще знам!

Не беше сигурен какво ще узнае, но вече имаше пред себе си цел, за която си струваше да положи всички усилия. Пътуването из пущинака трябваше да го изведе до целта. Спомни си как бе гледал дълго от кийпа към тукашните места с желанието да броди волно из тях. Стремежът му към онази пълна свобода бе изчезнал. През дивите пущинаци минаваше само пътят към нещо много по-важно.

Лусила, останала последна в колоната през тазнощния преход, си заповяда да бъде спокойна, но и нащрек. Както и да приеме онова, което не можеше да промени. В кътче от съзнанието ѝ стояха дълбоко врязани заповедите на Тараза.

„Бъди винаги близо до гола̀та и изпълни задължението си, когато дойде времето.“

Крачка по крачка стъпките на Тег отмерваха километрите без промяна на темпото. Вървяха четвърта нощ. Според преценката на Патрин преходът им до целта щеше да запълни тъкмо четири нощи.

И каква цел само!

Планът за бягство и спасение при извънредни обстоятелства бе изграден около едно откритие на помощника от тийнейджърската му възраст. Все още Гамму криеше много тайни. В паметта на Тег имаше доста бели полета за този свят. В отдавна отминалите времена на Империята тукашните места бяха феодално владение на Харконите.

Той си спомни думите на Патрин:

Преди два дни отидох до мястото, за да го проверя лично. Нищо не се е променило. Все още съм единственият човек, стъпвал някога там.

Какво те кара да бъдеш толкова сигурен?

Когато си тръгвах от Гамму преди години, взех някои предохранителни мерки с малки уловки, които друг човек нямаше да забележи. Нищо не е помръднало.

Харконска не-сфера, така ли?

Много е стара, но помещенията ѝ са непокътнати и използваеми.

— Ами храна, вода…

— Има всичко, което може да ти потрябва; складирано е в сандъци из неентропните хранилища във вътрешните отсеци.

Тег и Патрин съставиха подробни планове, като се надяваха никога да не им се наложи да ползват убежището при извънредни обстоятелства. За всеки случай помощникът му описа в детайли тайния път до своето откритие от детството.

Лусила тихо изпъшка зад него, препънала се в някакъв корен в тъмното.

Трябваше да я предупредя — помисли той. Дънкан го следваше, воден най-вероятно от звука на движенията му. Докато Лусила не по-малко вероятно, бе насочила вниманието си към лични дела и мисли.

Каза си, че удивителната ѝ прилика с Даруи Одрейди не бе никак случайна. Когато двете жени застанаха една до друга в кийпа, той забеляза и разликите, произтичащи най-вече от нееднаквата им възраст. Младостта на Лусила видимо си личеше в по-плътната подкожна тлъстинка и заоблените черти на лицето. Но гласовете им! Тембър, произношение, нехармонични модулации — всичко с познатия печат на говорните превземки от богатия арсенал на бене-гесеритките. Почти невъзможно би се оказало да се долови разликата между двете при беседа на тъмно.

Според Тег това не беше случайно, още повече като се имат предвид познанията му за Бене Гесерит. При прословутата склонност на Сестринството да дублира многократно ценните генетични дадености с оглед ефективността на направените капиталовложения, не можеше в подобна ситуация да няма общ онаследен прародител.

Всеки от нас е Атреидес — помисли той.

Тараза не бе разкрила проекта си за гола̀та, но след като бе включен в изпълнението му, башарът виждаше все по-ясно очертаващата се обща форма и конструкция. Окончателният модел липсваше, ала вече успяваше да долови цялостното му звучене.

Поколение след поколение продължаваха сделките на Сестринството за закупуване на голѝте Айдахо от тлейлаксианците, които обучаваха тук, на Гамму, само за да бъдат убивани по-късно. И през цялото време — в очакване на подходящия момент. Всичко приличаше на жестока игра с лудешки бързо очертаваща се непосредствена развръзка, само защото на Ракис се беше появило някакво момиче, което можеше да заповядва на червеите.

Гамму очевидно бе брънка от проекта. Навсякъде се виждаха знаци и следи от Каладън. Омекотени привички и подробности от Дън се наслагваха върху по-бруталната някогашна действителност. Нещо друго бе дошло заедно с населението от убежището на тази планета, където лейди Джесика, майката на Тирана, беше изживяла дните си.

Още при първата си рекогносцировъчна обиколка на Гамму Тег бе забелязал явните и поприкритите белези.

Богатство!