Дюн (Том трети)

Пазената от живия щит на жриците Шийена също хвърляше бързи погледи вляво и вдясно, опитвайки се да проумее общата възбуда.

Единици сред стълпените замахваха с тояги към стоящите около тях, но никой не заплаши гвардеец или друг участник в свитата на момичето.

Танцувачите продължаваха да подскачат в стесняващия се кръг на зрителите, които пък не спряха да се блъскат и тълпят към сградата, принуждавайки Одрейди да притиска глава в пластичното покритие на перваза и да гледа под остър ъгъл надолу.

Гвардейците в челото на групата напредваха в непрестанно разширяващата се пътека посред всеобщото безредие. Жриците не поглеждаха нито вляво, нито вдясно. Жълтошлемите също бяха вперили право напред погледите си.

Одрейди помисли, че думи като „презрение“ или „пренебрежение“ недостатъчно точно отразяват поведението им. А и не беше съвсем правилно да се твърди, че тълпата не обръща внимание на приближаващата групи. Всяка от страните знаеше за другата, но те сякаш обитаваха отделни светове, спазвайки стриктно правилата за разграничение. Само Шийена нарушаваше тайния протокол, като от време на време подскачаше, за да зърне нещо отвъд щита на пазещите я тела.

Тълпата — точно под Одрейди — се люшна напред. Движението помете танцувачите като кораби, подети от гигантска вълна. Тук-там се виждаше как юмруци налагат гола плът, прехвърляйки я с тласъци от ръка на ръка посред ужасени викове и безредие. Светата майка трябваше да напрегне цялото си внимание, за да различи звуците, достигащи до нея.

Пълна лудост!

Никой от танцьорите вече не се виждаше. Убити ли бяха? Дали не бе станала свидетелка на жертвоприношение? Подобна възможност също представляваше обект на анализи в Сестринството.

Жълтите шлемове под Одрейди се разделиха в две посоки, за да пропуснат Шийена и жриците в сградата, след което веднага възстановиха строя. Обърнаха се кръгом и застанаха в защитна дъга пред входа. Тоягите им се допираха една о друга, държани хоризонтално на височината на кръста.

Хаосът около тях започна да намалява. Все още не се забелязваше нито един от танцьорите, но жертви имаше: по земята лежаха проснати тела, мнозина се олюляваха. Не липсваха и окървавени глави.

Шийена и жриците вече не се виждаха от наблюдателната позиция на Одрейди. Тя се облегна назад и направи опит да осмисли нещата, на които току-що бе станала свидетел.

Направо невероятно!

За случилото се не се споменаваше в нито един от отчетите, то не бе запечатано и на холофотографските материали! Част от нещата бяха просто миризми на прах, пот и силна концентрация на човешки феромони… Пое дълбоко дъх. Чувстваше как цялата трепери отвътре. Тълпата се бе разпаднала на отделни индивиди, движещи се из чаршията. Някои плачеха. Други ругаеха. Трети се смееха.

Вратата зад гърба ѝ рязко се отвори. Шийена влезе със смях. Одрейди се обърна и видя за миг личната си охрана и неколцина от жриците, преди момичето да затвори.

Тъмнокафявите му очи блестяха от възторг. Тясното лице, започнало вече да придобива мекотата и заоблеността, които щяха да дойдат със съзряването, издаваше напор на дълго сдържани чувства. Ала напрежението видимо започна да отслабва, когато тя насочи погледа си към Одрейди.

Много добре — помисли светата майка, наблюдавайки я. — Урок номер едно от зараждащата се връзка на приобщаването започва.

— Видя ли танцьорите? — попита Шийена, която след няколко завъртания и подскоци спря пред нея. — Не беше ли красиво? Мисля, че са чудесни! Каниа не искаше да гледам. Каза, че за мен е опасно да участвам в Сайънок. Но какво ме интересува? Шейтан никога няма да изяде танцувачите!

С внезапно обзело я проясняване на съзнанието, което досега бе изпитвала само по време на меланжовата оргия, Одрейди видя модела и цялостната структура на случилото се на Големия площад. Достатъчни бяха думите на Шийена и самото ѝ присъствие, за да прозре всичко.

Да, език!

Макар и без да го съзнават, хората долу носеха в колективното си съзнание език, нашепващ им неща, които те не желаеха да чуят. Танцувачите говореха на него. Говореше го и Шийена. Бе изграден от гласни звуци, движения и феромони — сложна и фина комбинация, развита и усъвършенствана по начина, по който ставаше с всички езици. Поради необходимост.

Одрейди се усмихна на стоящото пред нея доволно момиче. Сега вече знаеше как да вкара тлейлаксианците в капана. Разбираше и по-голяма част от цялостния модел на проекта на Тараза.

При първа възможност трябва да отида със старшата света майка в пустинята. Ще се наложи обаче да почакаме до идването на Тилвит Уаф. За да го вземем с нас!