Дюн (Том трети)

Почувства на гърба си топлината на вечерното ракианско слънце. Тялото ѝ се намираше на познато вече място, а умът бе максимално открит за предстоящата среща с Шийена.

Обич!

Да, можеше да бъде колкото проста, толкова и опасна.

В момента завиждаше на категорията на Разквартируваните майки, на които разрешаваха да прекарат живота си с определен партньор за размножаване, смятан за съпруг. Майлс Тег се беше родил именно от подобна връзка. Другите Памети ѝ казваха как е било с лейди Джесика и нейния дук. Дори Муад’диб бе избрал същата форма на съжителство.

Но не и за мен.

Позволи си да я овладее ядната завист, задето не ѝ бяха дали възможност за избор. Какво бе получила в замяна на определения от други неин жизнен път?

„Живот без любов може да бъде отдаден по-пълноценно на Сестринството. Погрижили сме се за специфични за нас форми на подкрепа за решилите се да ни се посветят. Не се страхувайте, че ще бъдете лишени от насладите на секса. Ще ги имате веднага и навсякъде, щом пожелаете.“ С чаровни мъже!

Много неща, включително и Бене Гесерит, се бяха променили от дните на лейди Джесика, минавайки през времената на Тирана и след тях… Всяка света майка го знаеше.

Дълбока въздишка почти разтърси Одрейди. Погледна през рамо към чаршията. Все още нямаше и следа от Шийена.

Не бива да обиквам детето!

Вече бе сторила необходимото. Знаеше, че е изпълнила мнемоничната игра в съответствие с изискванията и формата, предписани от Бене Гесерит. Извъртя тялото си и седна с кръстосани крака на прозоречния перваз. Оттук като на длан виждаше всяко кътче на чаршията, както и горната част на покривите на целия град, а също и падината, в която той бе разположен. Знаеше, че няколкото ниски хълма на юг са последните останки от някогашната Защитна стена(#) на Дюна — същия този естествен отбранителен вал, разсечен от Муад’диб и страховитите му легиони, яхнали пясъчни червеи.

Над земята отвъд каната и канала, пазещи Кийн от нахлуването на червеи, се виеше мараня. Одрейди леко се усмихна. Жреците не виждаха нищо странно във факта, че ограждат с ров и вода църковните си общини, за да попречат на своя Раздвоен Бог да връхлети в тях.

О, Боже, ще се прекланяме пред Теб, но не ни закачай. Религията си е наша, както и градът. Нали виждаш, вече не го наричаме Аракийн. Сега се казва Кийн. Името на планетата не е нито Дюна, нито Аракис. Сега то е Ракис. Стой на разстояние, Боже. Ти си от миналото, а то ни обърква и пречи.

Загледа се в далечните хълмове, които танцуваха в трептящата светлина. Другите Памети позволяваха преналагане на старинния пейзаж. Познаваше добре миналото.

Ако жреците продължат да прекаляват със закъсненията на Шийена, ще ги накажа.

Чаршията под нея все още тънеше в жегата, задържана от струпаната по земята стока и от дебелите стени, които ограждаха Големия площад. Високата температура подсилваше разсейването на дима от множество огньове запалени в околните сгради и край сврения под навеси и шатри живот, залял чаршията. Денят беше горещ, повече от трийсет и осем градуса. Навремето обаче в тази сграда бе се намирал Централният щаб на Говорещите с риби, обзаведен с хитроумна иксианска машинария; тя и до днес я охлаждаше през изпарителните басейни на покрива.

Тук ще ни бъде уютно.

Безопасността им зависеше изцяло от предпазните мерки, които можеше да осигури Бене Гесерит. Светите майки освободиха достатъчно помещения. В сградата все още се срещаха представители на жречеството, но нито един не можеше да влезе там, където не бе желателно да го види Одрейди. Шийена щеше да контактува с тях, ала само в определени случаи, които зависеха единствено от разрешението на наставничката ѝ.

Тръгна — помисли Одрейди. — Планът на Тараза се задвижи и пое напред.

Пазеше в паметта си последното съобщение от Дома на Ордена. Съдържанието му относно тлейлаксианците я бе изпълнило с възбуда, която трябваше внимателно да охлади. Тлейлаксианският Майстор на майсторите Уаф несъмнено щеше да бъде обект на извънредно проучване.

Зенсуни! Суфитите!

„Обреден модел, замръзнал от хилядолетия“ — обобщаваше Тараза.

Дошлото съобщение съдържаше и друго послание, макар изразено без думи: Тараза Алма Мавис има пълно доверие в мен. Одрейди внезапно почувства нов приток на сили.

Шийена е опорната точка. Ние сме лостът. Нашата сила ще потече от голям брой източници.