Дюн (Том трети)

Тя се облегна и направи бърза равносметка на постигнатото. Интересна бе реакцията на Уаф при нейното опипване по въпроса за Зенсуни: „Проблем, който не може да бъде разрешен по рационален път.“ Думите ѝ не бяха му оказали особено въздействие. Въпросителните искрици в очите му обаче говореха, че темата му е близка. Бог да пази всинца ни! Възможно ли е той да се окаже потаен следовник на Зенсуни!

Въпросът изискваше допълнително внимание независимо от съпътстващите го опасности. Одрейди трябваше да разполага на Ракис с всички възможни преимущества.

— Струва ми се, постигнахме възможното засега — рече Тараза. — Има време да довършим спазаряването. Единствен с безграничната си милост, Бог ни е сподобил с безкрайни светове, където всичко е възможно.

Уаф плесна с ръце, без да се замисли.

— Дарът на изненадите е възможно най-голямото благо — каза той.

Не само на Зенсуни — помисли Тараза, — но и на суфитите7 — Явно трябваше да преосмисли представите си за тлейлаксианците. — Отдавна ли тези идеи са близо до сърцата им!

— Времето не отчита само себе си — отново опипа почвата тя. — Достатъчно е да се погледне постоянната смяна на всичко, което се намира в кръгово движение.

— Слънцата са в кръговрат — каза Уаф. — Същото важи и за всяка вселена. — Затаи дъх в очакване на отговора ѝ.

— А кръговете са ограждащи линии — потърси Тараза в своите Други Памети точния за случая отговор. — Всяко нещо, което затваря и огражда, следва да се отвори към безкрая.

Уаф вдигна ръце, за да ѝ покаже дланите си, после ги отпусна в скута. Раменете му сякаш клюмнаха.

— Защо не го каза в началото? — запита той.

Трябва много да внимавам — предупреди себе си Тараза. Промяната в думите и поведението на тлейлаксианеца изискваше грижливо премисляне.

— Случилото се помежду ни не разкрива нищо повече от факта, че сега говорим по-открито — каза тя. — Но всичко се свежда само до размяна на думи.

Уаф съсредоточи вниманието си върху лицето ѝ, опитвайки се да намери зад бене-гесеритската маска потвърждение на съдържащото се в думите и маниера ѝ. Отново си напомни, че тя е пауинда. На една пауинда никога не бива да се има доверие… Но ако споделя Великата Вяра…

— Нима Бог не изпрати своя Проповедник на Ракис, за да ни подложи на изпитание и да ни поучи? — попита той.

Тараза се вглъби в Другите си Памети: Проповедник на Ракис? Муад’диб? Не… Никак не съвпадаше както с вярванията на суфитите, така и на Зенсуни.

Тиранът! — присви уста в жестока гримаса.

— Когато нещо не може да се овладее, трябва да се приеме — каза тя.

— А то неминуемо е Божие дело — отвърна Уаф.

Достатъчно бе чула и видяла. Неслучайно Мисионария Протектива отдавна я тъпчеше с познания за всяка известна религия. Другите Памети ги допълваха и обогатяваха. Сега чувстваше в себе си единствено нуждата да напусне стаята невредима. На всяка цена трябваше да подаде сигнал за тревога на Одрейди!

— Мога ли да предложа нещо? — попита тя.

Уаф потвърди с вежливо кимване.

— Възможно е помежду ни да съществува по-значима връзка, отколкото двамата си представяме. Ето защо ти предлагам гостоприемството на кийпа ни на Ракис и помощта на тамошния ни командващ.

— От Атреидите ли е?

— Не — излъга Тараза. — Разбира се, потребностите ви ще бъдат в центъра на вниманието на кадрите ни, които контролират процеса на целенасоченото размножаване.

— Аз пък ще трябва да подготвя нещата, искани от вас като насрещно плащане. — Защо се налага да финализираме сделката именно на Ракис?

— Не е ли най-подходящото място? Кой би си позволил неискреност в дома на Проповедника?

Уаф се облегна назад с отпуснати в скута ръце. Очевидно Тараза добре знаеше точните отговори. Никога не бе очаквал да стигне до подобна истина.

Светата майка стана.

— Всеки от нас се вслушва сам в казаното от Бога — рече тя.

И заедно в кехла — помисли той.

Погледна нагоре към нея, припомняйки си, че тя въпреки всичко е пауинда. На такива не бива да се вярва. Внимание! Жената пред него е и бене-гесеритска вещица. А за тях се знае, че създават религии, преследвайки собствените си цели. Пауинда!

Тараза отиде до вратата-люк, отвори я и даде сигнал на охраната. После отново се обърна към Уаф, останал на стола.

Не успя да се добере до същинските ни проекти. Трябва да подготвим много внимателно онези, които ще изпратим при него. Никога не бива да се усъмни, че е част от заложената стръв.

Тлейлаксианецът спокойно пресрещна погледа и с елфоподобното си личице.