Читаем Дюн (Том трети) полностью

Тлейлаксианецът потърка с ръка лицето си, усетил потта по челото. Тараза също я виждаше, разбира се. Гадни вещици! И все пак не знаят всичко. Завърналите се от Разпръскването и почитаемите мами. за които тя не спираше да злослови, бяха осигурили оръжие с мощен сексуален заряд, което няма да намери място на масата на преговорите, независимо от дадените тук обещания!

Смълчаната за миг света майка бе осмислила реакциите на Уаф и реши да атакува смело с лъжа:

— Когато пленихме вашия иксиански конферентен кораб, новите ви лицетанцьори не умряха достатъчно бързо. Понаучихме някои неща.

Уаф се присви дълбоко в стола си.

Право в десетката! — помисли тя.

Човечето, седящо насреща ѝ, бе стъписано. Мигновено извадено от равновесие, все още не успяваше да се окопити. Дръзката лъжа разкри твърде много, потвърждавайки едно от най-екстравагантните предположения, до което достигнаха нейните съветници. Сега вече то не изглеждаше толкова необичайно.

Тлейлаксианците правят всичко възможно, за да постигнат пълна имитация на прана-бинду — бяха подсказали те.

„Пълна ли?“

Всички Сестри в конферентната зала буквално се изумиха от предположението. Хипотезата изискваше наличието на форма на наподобяване, простираща се далече отвъд обхвата на мисловния отпечатък, за който вече знаеха.

Сестрата-съветница Хестерион от архивната служба бе дошла с грижливо подготвен списък на материали, поддържащи нейното твърдение: „Известно ни е, че постигнатото от иксианците по механичен път посредством сондиране е овладяно от тлейлаксианците чрез нервно-мускулен способ. Следващата им стъпки също е ясно очертана.

След като прецени как Уаф реагира на наглата ѝ лъжа, Тараза продължи да го наблюдава внимателно Сега той имаше пълно основание да рискува докрай.

Изражението на лицето му бе като на сгащено отвсякъде животно. Вещиците очевидно знаеха прекомерни опасни истини! Изобщо не се усъмни в твърдението на Тараза. Длъжен съм да я убия, независимо какво ще последва за мен! Трябва да ги избием до крак. Абоминации! Да, отвратителни Изчадия! Сами са се нарекли така, а думата ги представя в истинската им светлина.

Светата майка изтълкува правилно реакцията му. — Не ви грози никаква опасност от наша страна — бързо изрече тя, — докато не станете заплаха за проектите ни. Защото религията, както и начинът ви на живот, са си изцяло ваша работа.

Уаф бе разколебан, но не толкова от думите ѝ, колкото от мисълта за силата, стояща зад тях. Докъде ли бяха стигнали разкритията им? Не, не бива тлейлаксианците да продължават с раболепното си поведение на подвластни! Още повече че отхвърлиха подобен съюз, предложен им от почитаемите мами. А бяха така близо до установяването на надмощие след всички изминали хилядолетия! Смущение и страх го изпълваха до краен предел. Все пак групата на малцинството от съветниците му бе се оказала права: „Единението между нашите народи е невъзможно. Всяко съгласие със силите на пауинда е връзка, основаваща се на злото.“

Сетивата на Тараза доловиха потенциална опасност за насилие от негова страна. Дали не бе го притиснала прекалено? Почувства в себе си готовност да прекрати настъпателните действия. Внезапно трепване на ръцете му обаче я хвърли в тревога. Оръжия в ръкавите! Тлейлаксианските резерви и възможности не бяха за подценяване. „Копойчетата“ ѝ не бяха открили нищо.

— Знаем за оръжията, които носиш — изрече тя следващата си дръзка лъжа, появила се някак от само себе си, — Ако сега направиш същата грешка, и курвите ще научат как си служиш с онези нещица.

Уаф направи три недълбоки вдишвания. Когато заговори, гласчето му трептеше от емоции:

— Няма да станем сателити на Бене Гесерит!

Тараза се отзова с равен, утешаващ глас:

— Нито с дума, нито с дело съм подсказвала подобна роля за вас.

Зачака. Все още нищо не се бе променило в изражението на лицето отсреща. Уаф продължаваше да я гледа със същия несъсредоточен поглед.

— Заплашвате ни — измънка той. — Искате от нас да споделим всичко, което…

— Да споделите! — рязко го прекъсна тя. — Недопустимо е с неравностойни партньори.

— А вие какво ще ни предложите? — попита тлейлаксианецът.

Старшата майка го сгълча с тон, подходящ за дете:

— Уаф, задай си сам въпроса защо ти, който си ръководната фигура в олигархията ви, дойде на днешната среща?

Той контрира с все още неовладян глас:

— А защо ти, старша света майко на Бене Гесерит, дойде тук?

— За да укрепим позициите си — кротко изрече Тараза.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Аччелерандо
Аччелерандо

Сингулярность. Эпоха постгуманизма. Искусственный интеллект превысил возможности человеческого разума. Люди фактически обрели бессмертие, но одновременно биотехнологический прогресс поставил их на грань вымирания. Наноботы копируют себя и развиваются по собственной воле, а контакт с внеземной жизнью неизбежен. Само понятие личности теперь получает совершенно новое значение. В таком мире пытаются выжить разные поколения одного семейного клана. Его основатель когда-то натолкнулся на странный сигнал из далекого космоса и тем самым перевернул всю историю Земли. Его потомки пытаются остановить уничтожение человеческой цивилизации. Ведь что-то разрушает планеты Солнечной системы. Сущность, которая находится за пределами нашего разума и не видит смысла в существовании биологической жизни, какую бы форму та ни приняла.

Чарлз Стросс

Научная Фантастика
Лунная радуга
Лунная радуга

Анна Лерн "Лунная радуга" Аннотация: Несчастливая и некрасивая повариха заводской столовой Виктория Малинина, совершенно неожиданно попадает в другой мир, похожий на средневековье. Но все это сущие пустяки по сравнению с тем, что она оказывается в теле молодой девушки, которую собираются выдать замуж... И что? Никаких истерик и лишних волнений! Побег - значит побег! Мрачная таверна на окраине леса? Что ж... где наша не пропадала... В тексте есть: Попаданка. Адекватная героиня. Властный герой. Бытовое фэнтези. Средневековье. Постепенное зарождение чувств. Х.Э. В тексте есть: Попаданка. Адекватная героиня. Властный герой. Бытовое фэнтези. Средневековье. Постепенное зарождение чувств. Х.Э. \------------ Цикл "Осколки миров"... Случайным образом судьба сводит семерых людей на пути в автобусе на базу отдыха на Алтае. Доехать им было не суждено, все они, а вернее их души перенеслись в новый мир - чтобы дать миру то, что в этом мире еще не было...... Один мир, семь попаданцев, семь авторов, семь стилей. Каждую книгу можно читать отдельно. \--------- 1\. Полина Ром "Роза песков" 2\. Кира Страйк "Шерловая искра" 3\. Анна Лерн "Лунная Радуга" 4\. Игорь Лахов "Недостойный сын" 5.Марьяна Брай "На волоске" 6\. Эва Гринерс "Глаз бури" 7\. Алексей Арсентьев "Мост Индары"

Анна Лерн , Анна (Нюша) Порохня , Сергей Иванович Павлов

Фантастика / Любовное фэнтези, любовно-фантастические романы / Самиздат, сетевая литература / Космическая фантастика / Научная Фантастика