Дюн (Том трети)

Вниманието ѝ се концентрира в гамбит номер три, избран от Уаф. Дойде време да отговори на хода. Старшата света майка го направи с усмивката на знаеща.

— Ето я лъжата, която очаквахме от теб — каза тя.

— С обиди ли започваме? — попита тлейлаксианецът, без да се горещи.

— Ти заложи модела. Но искам да те предупредя, че в никакъв случай не ще можеш да ни подхлъзнеш така, както стана с онези курви от Разпръскването.

Замръзналият му поглед обясни на Тараза онова, което искаше да знае. Заключенията на Сестринството, дошли по дедуктивен път и основаващи се отчасти на изчезването на иксиански конферентен кораб, се оказаха точни! Без да сваля усмивката от лицето си, тя подхвана нишката на предположението така, сякаш беше категорично проверен факт:

— Мисля, че на курвите може и да им стане приятно, като разберат, че между тях има лицетанцьори.

Уаф осезаемо се сви в себе си. Ах, проклети вещици! Разбрали са! Вече знаят, въпреки всичко! Съветниците му ненапразно изказаха категорични съмнения за необходимостта от срещата им. По-чувствителното малцинство направо се възпротиви. Защото бяха убедени, че вещиците са сатанински изчадия… А репресивните им мерки!

Време е да започна с Гамму — помисли Тараза. — И да не му позволявам да се окопити.

— Дори когато успеете да прилъжете някоя от нас — каза тя, — както стана с Шуонгю на Гамму, не стигате до нищо значимо!

Този път Уаф пламна:

— Шуонгю си помисли, че може да ни наеме като банда убийци!… Потърсихме начин да ѝ дадем заслужен урок!

Аха, честолюбието му се обади. Става интересно. Последиците от морално естество, произтичащи от наранената гордост, следва да бъдат използвани.

— В действителност никога не сте прониквали в редовете ни — рече Тараза.

— А вие не сте успели да прилъжете нито един тлейлаксианец! — с подобаващо удовлетворение съумя да контрира Уаф. Трябваше му време, за да обмисли нещата! Да ги планира!

— Може би искате да узнаете цената на нашето мълчание? — подсказа му тя и, приемайки вкаменения му поглед за съгласие, добави: — При всички случаи ще трябва да споделите с нас онова, което научихте за курвите, пръкнали се от Разпръскването и самонарекли се почитаеми мами.

Тръпки побиха Уаф. Много неща бяха намерили потвърждение чрез убийството на онези ужасни жени. Каква сложна и умело хвърлена мрежа се оказаха сексуалните им похвати. Само най-силна психика беше в състояние да устои на предизвиквания от тях екстаз. Огромна бе силата на това оръжие! Но трябваше ли да го споделят с вещиците?

— Всичко научено — настоятелно повтори Тараза.

— Защо ги наричаш курви? — жалостиво попита Уаф.

— Опитват се да ни подражават, но всъщност се продават, домогвайки се до силата и властта, като превръщат в пародия всичко, което ние представляваме. Пфу, почитаеми мами!

— Но по брой ви превишават поне десет хиляди към едно! Сами се убедихте.

— Дори една-единствена от нас може да се справи с всичките!

Тлейлаксианецът замълча, загледан в нея. Дали не се изхвърляше? Никой не можеше да е сигурен, когато нещата опрат до бене-гесеритските вещици. Бива ги. Наистина умееха. Тъмната страна на магичния свят бе тяхно достояние. Не веднъж и дваж бяха отнемали от силата на шериата. Дали следовниците на истинската вяра не бяха подложени на поредното изпитание по волята на Бога?

Тараза остави мълчанието да продължи да създава напрежение. Долавяше почти осезаемо смута, обхванаха Уаф. Той внезапно ѝ напомни за подготвителната конференция на Сестринството преди днешната среща. Белонда бе задала въпрос с привидна простота:

„Какво в действителност знаем за тлейлаксианците?“

Тараза бе усетила приливната вълна на отговора, надигнала се в съзнанието на всички, седнали в конферентната зала на Дома на Ордена: Със сигурност можем да знаем само това, което те искат да стигне до нас.

Нито един от психоаналитиците ѝ не можеше да избегне подозрението, че тлейлаксианците умишлено създават лъжлива представа за себе си. Тяхната интелигентност бе съизмерима с факта, че единствени владееха тайната на аксолотловите резервоари. Дали бе въпрос на щастлива случайност, както предполагаха някои? Тогава защо никой не съумя да повтори вече толкоз хилядолетия достижението им?

Голѝ̀_те._

Самите тлейлаксианци не бяха ли овладели безсмъртието, служейки си с гола̀-процеса? В действията на Уаф тя съзираше показателни загатвания в този смисъл. Нищо определено все още не можеше да се каже, но подозренията оставаха…

По време на заседанията в Дома на Ордена многократните акцентирания на Белонда към изказаните от нея съмнения удряха в една и съща точка: