Дюн (Том трети)

— Е, най-сетне се срещнахме — рече Тараза. Вгледа се в Тилвит Уаф през двата метра свободно пространство между столовете им. Нейните психоаналитици бяха я уверили, че мъжът пред нея е тлейлаксианският Майстор на майсторите. Явно бе събрал в своята дребна елфоподобна фигура колосална мощ. Светата майка си припомни, че сега бе длъжна да отстрани всички предубеждения, свързани с външния му вид.

— Мнозина няма да повярват, че е възможно — кимна Уаф.

„Гласчето му е пискливо — отбеляза Тараза. — Ето още нещо, което следва да бъде измервано с различен стандарт.“

Намираха се на неутралната територия на един не-кораб от Сдружението, към корпуса на който се бяха прилепили бойни кораби на Бене Гесерит и на тлейлаксианците — подобно на хищни птици, вкопчили се в леш. (Малодушното в случая Космическо сдружение бе загрижено да спечели благоразположението на Бене Гесерит. „Ще си платите!“ Сдружението добре бе разбрало ситуацията, защото не му беше за първи път.) Малката овална стая, в която се срещнаха, беше с обичайната медна облицовка и „шпионоустойчива“. Тараза дори за миг не бе повярвала на последното твърдение. Предполагаше, че съюзните връзки между Сдружението и Тлейлакс, установени на меланжова основа, продължават да действат с пълна сила.

Уаф също не хранеше никакви илюзии по отношение на старшата света майка. Беше далеч по-опасна от всяка почитаема мама. Дори да я убиеше, тя незабавно щеше да бъде заменена с друга, не по-малко опасна, а и притежаваща всяко ценно късче информация, достояние на настоящата.

— Намираме новите ви лицетанцьори за много интересни — рече Тараза.

Той не успя да сдържи гримасата си. Да, много по-опасна от почитаемите мами, които все още дори не бяха порицали тлейлаксианците за загубата на цял не-кораб.

Жената погледна към малкия часовник с цифрово показание на двете си лица, поставен на ниска странична масичка вдясно от нея, удобно и за двамата. Лицето откъм Уаф отговаряше на времевия ход на неговия собствен свят. Направи ѝ впечатление, че двете показания се намираха в границите на десетсекунден синхрон. Още една от подробностите на срещата-сблъсък, за която дори разположението на столовете и разстоянието между тях беше подробно указано по време на предварителната подготовка.

И двамата бяха сами в стаята. Дължината на най-голямото разстояние на празното овално пространство около тях беше шест метра, широчината — наполовина. Седяха на абсолютно еднакви окачени столове-люлки от оранжева тъкан, опъната между две пръчки; и у двамата нямаше метални предмети или нещо друго, изработено от изкуствен материал. Единствената мебел в стаята беше масичката с часовника. Плотът ѝ с черна повърхност се намираше върху три вретеновидно източени дървени крака. И двете страни в срещата бяха грижливо прослушани с „копойче“. Всеки имаше по трима лични охранители, застанали до единствената врата-люк на стаята. Тараза не вярваше, че тлейлаксианците ще опитат отново подмяна с лицетанцьори, особено при сегашните обстоятелства!

„Ще си платите.“

Бяха наясно с уязвимостта си, особено след като знаеха, че една света майка засича новите им модели.

Уаф се окашля, с което потвърди предишните си прояви на нервност.

— Не очаквам да стигнем до съгласие — каза той.

— Тогава защо си дошъл?

— Търся обяснение за странното съобщение, което получихме от кийпа ви на Ракис. За какво трябва да платим?

— Умолявам те да престанеш поне тук с глупавите си преструвки. И двамата знаем за факти, които не могат да бъдат пренебрегвани.

— Например?

— Нито едно женско същество от Бене Тлейлакс ме ми е било предоставяно за целенасочения размножителен процес. — Тя изрече това абсолютно безстрастно и помисли: Нека се поизпоти малко!

Амбициозните изследвания на Бене Гесерит ужасно страдаха от липсата дори на една родословна линия с тлейлаксианските Други Памети и Уаф със сигурност го знаеше.

Майсторът на майсторите се намръщи.

— Не можеш да мислиш сериозно, че ще седна да се пазаря за живота на… — той прекъсна думите си и поклати глава в знак на несъгласие: — Едва ли ще настояваш да платим подобна цена.

След като Тараза замълча, Уаф добави:

— Глупавото нападение на ракианския храм бе предприето самостоятелно от хора, озовали се случайно на мястото на събитието. Те бяха наказани.

Очакван гамбит номер три — помисли Тараза.

Бе взела участие в многобройни анализ-брифинги преди настоящата среща. За тлейлаксианския Майстор, седящ сега пред нея — Тилвит Уаф, се знаеше твърде малко. До някои особено важни преценки относно бъдещи възможности за избор се стигна по пътя на умозаключенията (дано самите те се окажеха верни!). Бедата идваше от факта, че повечето от най-интересните сведения бяха от несигурни източници. Обаче на един очевиден факт можеше да се разчита напълно — елфоподобното човече, седнало срещу нея, носеше в себе си смъртоносна опасност.