Дюн (Том трети)

— Всичко… Казвам ви, всичко! Събраното в нашите архиви до последната буква става само за фураж за свинохлите.

Алюзията ѝ предизвика неприятна тръпка у някои от поотпусналите се свети майки около масата.

Свинохлите!

Бавно пълзящите създания — кръстоска между гигантските охлюви и свине — осигуряваха месо за широко разпространените диетични ястия във вселената им, но в безобидните твари Сестринството сякаш бе събрало всичките си противни мисли за тлейлаксианците. Свинохлите бяха едно от перата в най-ранните бартерни сделки на Бене Тлейлакс — продукт, отгледан в техните резервоари и оформил вида си по законите на същата спираловидна ядка, от която тръгваше всяка живинка. Бене Тлейлакс направи възможното ореолът на гадостта да свети ярко около тварите, чиито множество усти дъвчеха непрекъснато какъвто боклук им попадне, превръщайки го почти веднага в отходни продукти, дето не само ухаеха на кочина, но бяха мазни и лигави.

„Най-вкусното и благоуханно месо откъм нашата страна на небосвода“ — цитира Белонда рекламно послание на ПОСИТ.

— А идва от боклука и мръсотията — бе добавила Тараза.

От нещо противно.

Ето какво мислеше сега старшата света майка, загледана втренчено в Уаф. Каква ли причина би могла да накара хората нарочно да създават отблъскваща представа за себе си? Избликът на неговата гордост никак не се покриваше с подобен лицемерен образ.

Уаф тихо се окашля в шепа. Почувства леко притискане на местата, където в ръкавите му лежаха скрити двата мощни стреломета. Групата на малцинството от съветниците му бе препоръчала: „Както стана и с почитаемите мами, победител от двубоя с Бене Гесерит ще бъде оня, който събере най-секретната информация за другата страна. Смъртта на опонента гарантира успеха.“ „Мога да я убия, а после?“

Три пълноправни свети майки чакаха отвън до вратата-люк. Без съмнение Тараза се беше погрижила за сигнал след отварянето ѝ. Ако той не бъдеше подаден, неминуемо щеше да последва насилие. И в най-смелите си мечтания не виждаше как новите му лицетанцьори ще се справят с бене-гесеритките. Вещиците несъмнено бяха в пълна бойна готовност, разпознали естеството на Уафовите пазачи.

— Ще внимаваме, споделяйки отговорността — каза тлейлаксианецът.

Признанието, подразбиращо се от думите му, го обвързваше и му тежеше, но той добре бе осъзнал, че няма друга алтернатива. Може би хвалбата на Тараза за сродни заложби и умения бе неточна с прекомерността си, ала в нея имаше голяма доза истина. Във всеки случай не хранеше никакви илюзии какво ще последва, ако почитаемите мами научат истината за случилото се с техните пратенички. Липсата на не-кораба все още можеше и да не бъде записана на сметката на тлейлаксианците. Кораби бяха изчезвали и друг път. Но със сигурност щяха да направят всичко възможно, за да ликвидират толкова нагъл противник. Дори само за назидание. Поне така смятаха тлейлаксианците, върнали се от Разпръскването. След като бе видял същинските почитаеми мами, Уаф вярваше на предупрежденията им.

— Вторият въпрос, подготвен от мен за срещата — рече Тараза, — засяга нашия гола̀.

Майсторът на майсторите се завъртя неспокойно в стола-люлка, но демонстрира нещо като усмивка, състояща се от почти равни части дружелюбно отношение и внимателно претеглени леки гримаси, разчетени да покажат намаляване на напрежението. Бе усвоявал настоящия ход с помощта на ментат-пауинда и се надяваше (дори се помоли) да е избрал подходящия учител.

Тараза видя преструвката и я изтълкува веднага: пореден знак за слабост. Всичко в Уаф я отблъскваше — ситните оченца, кръглото личице с чип нос и прекалено острите зъби.

— Избивахте нашите голѝ, за да държите в ръцете си развитието на проект, в който участието ви се свежда само до осигуряването на един-единствен елемент — обвини го директно старшата света майка.

Той неуспешно се опита да изтрие от лицето си всякаква реакция, но погледът му неволно се стрелна вляво и вдясно. Възможно ли беше нещо да остане скрито от гадните вещици! Немалкото подозрения за наличието на изменник в тлейлаксианския елит, работещ в услуга на Бене Гесерит, не биваше да остават извън вниманието му. Можеха ли да узнаят по друг начин?

— Старша света майко — започна с треперещ глас, — уверявам те, че гола̀та…

— Не ме уверявай! Ние сами се уверяваме — с тъга на лицето изрече Тараза, като завъртя бавно глава в знак на отрицание. — Освен това си мислите, че не знаем за увредените стоки, които ни продавате.

Този път Уаф се отзова прекалено бързо:

— Той отговаря на всички изисквания, посочени в договора ни!

Светата майка отново поклати глава. Мъничето, зовящо се Майстор на майсторите, нямаше и представа за онова, което непрекъснато разкриваше с поведението си.

— Заложихте собствена схема в психиката му — хладно рече тя. — Уважаеми Уаф, предупреждавам те, че ако внесените от вас изменения възпрепятстват проекта ни, ще ви ударим по-болезнено, отколкото мислите, че е възможно.