Дюн (Том трети)

— Но не отговаряш на въпроса ми какво предлагате в замяна. Все още се чувствате в привилегировано положение.

Тя не снемаше внимателния си поглед от него. Рядко ѝ се беше случвало да усети толкова трудно сдържан гняв в човешки глас.

— Попитай ме открито за онова, което искаш да узнаеш — каза най-сетне светата майка.

— И ти ще ни го предоставиш поради голямата си щедрост!

— Не. Ще преговарям.

— За какви преговори става дума, когато направо ми заповядваш… ЗАПОВЯДВАШ НА МЕН!

— Виж какво, сам знаеш, че пристигна с твърдото намерение да унищожиш всичко, за което се бяхме договорили. Нито веднъж не направи дори опит да започнеш истински преговори! Чисто и просто си заел стола срещу човек, реално търсещ постигане на съгласие, но единственото, което искаш, е…

— Да се спазарим, а? — прекъсна я Уаф, чиято памет светкавично го върна към спомена за гнева на почитаемата мама, разбуден от същата дума.

— Да — рече Тараза. — Да стигнем до съгласие.

Нещо като усмивка размърда ъгълчетата на устните му, преди да попита:

— Мислиш ли, че имам право да се пазаря с теб?

— Внимавай, Уаф — каза тя, — и то много. Разполагаш с всички права на върховната власт. Концентрирани са във възможността за пълното премахване на даден противник. Не те заплаших с нищо, докато ти вече го стори. — Тараза погледна пак към ръкавите му.

Тлейлаксианецът въздъхна. Недоумяваше какво да направи в затрудненото положение, в което се бе озовал. Тя беше пауинда! Как би могъл човек да се пазари с пауинда?

— Стигнахме до проблем, който не може да намери разрешение с рационални средства — рече светата майка.

Уаф отново се опита да скрие изненадата си и отново не успя. И почитаемата мама бе казала същото! Нещо го преряза отвътре при мисълта за едно напълно вероятно значение на думите ѝ. Възможна ли бе обща кауза на Бене Гесерит и почитаемите мами? Язвителното отношение на Тараза говореше за съвсем друго, но можеше ли да се вярва на вещиците за каквото и да е?

Той още веднъж се замисли дали би се осмелил да пожертва себе си, като премахне старшата майка. Какво би постигнал? И други от хората им несъмнено притежаваха нейните познания. Единствено сигурното в този случай бе ускоряването на катастрофата. Вътрешни противоречия между вещиците очевидно имаше, но можеха и те да бъдат поредната им хитрост.

— Искаш да ти предложим нещо в замяна? — прекъсна мислите му Тараза. — Ами ако сме готови да ви предоставим някои от първокласните ни линии на онаследени черти?

Уаф по никакъв начин не съумя да скрие разбудения си интерес, видимо противоречащ на отговора му:

— Защо да ги търсим при вас? Имаме си нашите резервоари, така че можем да взимаме генетични образци почти отвсякъде.

— Образци на какво? — попита тя.

Тлейлаксианецът въздъхна. Никой не би могъл да избяга от режещата проницателност на Бене Гесерит. Приличаше на удар с бръснач. Предположи, че без да иска е разкрил неща, дали ѝ възможност да доведе разговора до подхванатата от нея тема. Лошото бе вече станало. Тя съвсем правилно бе стигнала до заключението (или пък съгледвачите ѝ се бяха погрижили!), че безразборният запас от човешки гени не представлява почти никакъв интерес за тлейлаксианците, чиито познания за живота бяха систематизирани до най-фини нюанси. Но никой не би си позволил лукса да подценява било Бене Гесерит, било достиженията на програмите им за планиран разплод. Самият Бог знаеше, че те бяха създали Муад’диб и Проповедника!

— А не бихте ли поискали нещо друго в замяна? — попита той.

— Най-сетне пазарлък! — възкликна Тараза. — Разбира се, и двамата знаем, че предлагаме майки за разплод от потомството на Атреидите.

И си помисли: Ще има да чакаш! Те ще изглеждат досущ като тях, но няма да бъдат истински Атреидес!

Уаф почувства как пулсът му се ускорява. Беше ли възможно? Имаше ли тя дори бегла представа какво могат да научат тлейлаксианците от работата си с подобен генетичен материал?

— Ще искаме възможност за подбор от първото потомство — добави Тараза.

— В никакъв случай!

— Ами от поредното през едно?

— Може би.

— Как да те разбирам? — тя се наведе напред, доловила от напрегнатото му състояние, че е попаднала на вярна следа.

— Какво точно ще поискате в добавка?

— Нашите разплодни майки да имат свободен достъп до генетичните ви лаборатории.

— Да не си мръднала? — раздразнено завъртя глава Уаф. Нима можеше да се надява, че тлейлаксианците ще разсекретят току-така най-доброто си оръжие?

— Тогава ще се задоволим и с функциониращ аксолотлов резервоар.

Този път той не каза нищо, само я погледна втренчено. Тараза сви рамене.

— Бях длъжна да опитам.

— Предполагам, че е така.