Дюн (Том трети)

„Колко е невъзмутим — помисли Тараза. — Но не може да не падне в капана! Един съюз между Сестринството и тлейлаксианците предлага нови и привлекателни перспективи. Само че условията ще определяме ние!“

— До срещата ни на Ракис — сбогува се тя.

Каква част от наследството в социален аспект бе изнесено по време на Разпръскването? Познаваме много добре онези времена. Вникнали сме в същността както на духовните, така и на физическите условия и обстановка. Изгубените отнесоха със себе си съзнание, детерминирано преди всичко от гледна точка на човешката сила и техническата обезпеченост. Отчаяна бе нуждата от свободно пространство под напора на мита за Свободата. Повечето не бяха усвоили поучителния урок на Тирана, че насилието само издига ограничения за себе си. Разпръскването се оказа произволно и необуздано движение, тълкувано като разрастване (експанзия). То бе управлявано от дълбокия страх — нерядко несъзнателен — от застоя и смъртта.

Разпръскването

Анализ на Бене Гесерит (Архиви)

Одрейди лежеше, изпънала странично тялото си по дължината на перваза на сводестия прозорец и положила леко буза върху топлото пластично покритие, през което виждаше Големия площад на Кийн. Гърбът ѝ бе облегнат на червена възглавница с мирис на меланж, подобно на доста неща на Ракис. Зад нея се намираха три стаи — малки, но напълно подходящи, предоставени съвместно от Храма и бене-гесеритския кийп след преместването. Това бе едно от изискванията, залегнали в договора между Сестринството и жреческото съсловие.

„Шийена трябва да бъде пазена по-внимателно“ — бе настояла Одрейди.

„Не може да е под закрилата само на Сестринството!“ — бе възразил Туек.

„Нито пък само на жреците“ — контрира Одрейди.

Шест етажа под наблюдателната позиция от сводестия ѝ прозорец се бе ширнал безпорядъкът на огромната чаршия, почти запълваща Големия площад. Сребристо-жълтата светлина на превалящото слънце заливаше всичко с ослепителен блясък, подчертавайки цветовете на опънатите навеси, преди да хвърли дълги сенки по неравния терен. Тук-там просветваха подобни на сияние отблясъци от пушилката, вдигана от хора, които сякаш се въртяха в кръг около окърпени чадъри сред бъркотията на изложените стоки.

Големият площад не беше с равни по дължина страни Той се простираше по посока на чаршията на около километър от прозореца на Одрейди, а вляво и вдясно бе изтеглен на почти двойно по-голямо разстояние — гигантски правоъгълник, покрит с отъпкана земя и стари камъни, стривани на остър прахоляк от всекидневните купувачи, които се бореха с жегата, водени от надеждата да спечелят от някоя дребна покупка.

С пристъпващата вечер полека-лека се променяше и ширналото се под Одрейди гъмжило, побрало ускорения поток на новопристигащите — забързан и лудешки.

Светата майка наведе глава, за да хвърли поглед към пространството в непосредствена близост до сградата, в която се намираше. Някои от търговците под прозореца ѝ вече бяха поели към домовете си недалече оттук. Те щяха скоро да се върнат след хапване и кратка почивка, петимни да използват пълноценно приятното време в часовете, когато хората на открито можеха да вдишват въздух, дето не пареше нетърпимо в гърлото.

Отбеляза, че Шийена закъснява. Жреците не се осмеляваха да я задържат прекомерно. Но по това време сякаш ги обхващаше неистов бяс за работа: засипваха момичето с въпроси и не преставаха да го увещават да не забравя, че е личен пратеник на Бога в Неговата Църква. Припомняха на Шийена за голям брой разкаяни предани вярващи, които сега би трябвало да бъдат издирвани, придавайки хумористична отсянка на случилото се…

Одрейди изви в дъга гърба си и в течение на минута направи няколко упражнения, за да освободи събраното напрежение. Не отричаше, че изпитва определена симпатия към Шийена. Точно сега мислите на момичето сигурно бяха в пълен безпорядък. То знаеше съвсем малко за онова, което трябваше да очаква, след като се бе оказало под пълното опекунство на света майка. С почти стопроцентна сигурност можеше да се твърди, че младият му ум бе задръстен с митове и всевъзможни други подобия на информация.

Какъвто беше и моят — помисли Одрейди.

В моменти като настоящия не можеше да избяга от мисълта за приликата със съхраненото в спомените ѝ.