Дюн (Том трети)

Съзнателно се освободи от обзелото я напрежение. Знаеше, че Шийена няма да позволи на жреците да я задържат още дълго. Ала чакането бе започнало да изчерпва дори собственото ѝ търпение. При момичето щеше да е още по-лошо.

Двете вече бяха станали нещо като заговорнички. Първата крачка бе реалност. Играта се оказа великолепна за Шийена Браг. Вродената ѝ омраза към жреците просто трябваше да бъде умело подсилена. Колко хубаво, че най-сетне се намери съюзник!

Нещо раздвижи хората точно под прозореца на Одрейди. Тя погледна любопитно надолу. Петима хванати на ръце голи мъже бяха се събрали в кръг. Връхните дрехи и влагосъхраняващите им костюми, струпани на купчина встрани, чакаха под надзора на тъмнокожо момиче, облечено в дълга възчерна дреха, изтъкана от меланжови нишки. Косата му бе привързана с дрипава червена кърпа.

Танцувачи!

Одрейди беше чела много за това, което ставаше долу, но за първи път от пристигането си се оказа непосредствен наблюдател. Сред зрителите имаше трима от гвардията на жреците с жълти шлемове, окичени с високи гребени. Гвардейците бяха облечени в къси туники, оставящи краката им свободни за действие, и всеки държеше в ръцете си тояга с метално покритие.

Докато танцувачите обикаляха в кръг, стълпените зрители видимо се готвеха за поредното си неистово изпълнение. Одрейди познаваше неизменния сценарий. Скоро щяха да последват монотонни викове, сподирени от голямо общо сбиване. Хората щяха да се развикат и разбягат, някои с пукнати глави. По площада щеше да потече кръв. Накрая всичко щеше да свърши без странична намеса. Някои щяха да си отидат, плачейки на глас. Други — да си тръгнат със смях. А жреческата гвардия до края щеше да остане само зрител.

Податливостта към дегенерация в познатия ритуал бе спечелила възхищението на Мисионария Протектива. Сега същото изостряше до крайност и вниманието на Одрейди. Безсмисленото изпълнение и последствията от него дълги векове забавляваха Бене Гесерит. Ракианците го бяха именували „Танцова забава“. Наричаха го и с други имена, най-любопитното от които беше „Сайънок“. Танцът бе остатъчен продукт от един особено важен за Тирана ритуал — споделения между него и Говорещите с риби миг.

Одрейди почувства силата и отдаде дължимото на възприеманото в момента. Всяка света майка би следвало да го види. Но съпътстващите го изстъпления обезпокояваха. Подобни случаи трябваше да бъдат овладени и подробно анализирани. Настоящият ритуал навярно заслужаваше съответстващо му приложение. Сега обаче той беше само безсмислено пилеене на сили, които можеха да се окажат разрушителни за жреците, ако бъдат оставени без контрол.

До ноздрите ѝ долетя сладникав мирис на плодове. Тя подсмъркна по-дълбоко и погледна към отдушника на вентилаторната уредба до прозореца. Даде си сметка, че горещината от стълпеното множество и силно стоплената земя насочваха въздуха нагоре. С него идваха и миризмите, пак благодарение на иксианската изобретателност. Притисна челото и носа си до перваза от пластичен материал, за да види по-добре развитието на нещата долу. Ах, танцьорите и тълпата вече бяха прекатурили сергията на един от продавачите! Подскачащи мъже газеха разпилените плодове. Жълтеникава каша се стичаше по бедрата им.

Одрейди зърна сред зяпачите и търговеца на плодовете — познато съсухрено лице, което бе виждала многократно на сергията до входа на сградата. Но днешната загуба сякаш му беше безразлична. Също като всички наоколо той бе съсредоточил вниманието си върху танцувачите. Петимата голи мъже изпълняваха една привидно лишена от ритъм, но периодично повтаряща се фигура — трима от тях, стъпили на земята, вдигаха нависоко останалите двама.

Одрейди бързо схвана смисъла ѝ. Идваше от особения ход на някогашните свободни по пясъците. Корените на танца напомняха за задължителното условие да се движиш, без да известяваш червея за присъствието си. Хората от големия правоъгълник на чаршията започнаха да се тълпят по-близо до танцуващите, подрипвайки нагоре като детски играчки в желанието си да се извисят над останалите и да зърнат петимата голи мъже.

Внезапно светата майка видя ескорта на Шийена далеко вдясно, където широк булевард се вливаше в площада. Емблемата на впряг върху една сграда сочеше, че булевардът е наречен Божи Път. Познанията по история свидетелстваха, че по този път Лето II е влизал в града откъм опасаната с висока стена пустинна местност Сарийър далече на юг. Запознатият с повече подробности би могъл да различи някои форми и образци на подредба от останалия в миналото Онн — град на Тирана и център на празненствата, издигнат около още по-старото поселище Аракийн. Онн бе заличил голяма част от аракийнското време, но някои булеварди все пак бяха останали, защото издигнатите сгради продължаваха да се ползват. Да, именно сградите определят посоката на улиците!