Дюн (Том трети)

Тя се съгласи. Както обикновено, башарът беше налучкал верния избор. Но въпреки всичко си каза, че трябва да установи връзка с Тараза. Ускореният ход на прана-бинду в сегашния гола̀ надминаваше всичките ѝ очаквания… Какво?! Настръхна, когато видя как Тег мигновено се превърна на слух и зрение с прикован във вратата зад нея поглед. Рязко се обърна.

Там стоеше Шуонгю, а Патрин бе застанал зад нея с тежък лазестрел, опрян на ръката му. Лусила забеляза, че дулото му е насочено към комендантката на кийпа.

— Настояваше — кратко поясни Патрин.

Лицето на стария помощник бе сковано от яд. Дълбоките линии, изсечени покрай устата му, сочеха право надолу.

Има ясни следи от влачени трупове при южния бункер, — каза Шуонгю, — но хората ти не ми позволиха да огледам подробно. Заповядвам ти да отмениш незабавно предишните си нареждания.

Може, но не преди моите групи да са прочистили — отвърна Тег.

— Те продължават да се избиват! Чувам ги! — Отровно-злъчна нотка звънна в гласа на възрастната света майка, когато тя погледна свирепо към Лусила.

— Там се провеждат и разпити — невъзмутимо каза Тег.

Шуонгю отмести погледа си към него:

— След като е твърде опасно тук, ще отведем момчето в моето жилище… Веднага!

— Няма да стане — със сдържан, но недвусмислен тон изрече башарът.

Шуонгю настръхна от неудобство. Кокалчетата на Петриновите пръсти побеляха върху ръкохватката на лазестрела. Комендантката опипа с поглед оръжието, след което пресрещна изпитателния поглед на Лусила.

Двете жени се загледаха, без да отклоняват очи встрани.

Тег ги остави за малко, а после каза:

— Лусила, отведи Дънкан във всекидневната ми. — И кимна към вратата зад себе си.

Тя изпълни заповедта му, застанала между Шуонгю и Дънкан, докато се разминаваха.

След като се озоваха зад затворената врата, момчето заговори първо:

— За малко да ме нарече „гола̀та“. Наистина не е на себе си.

— Шуонгю се изтърва за няколко неща едновременно — отбеляза Лусила.

Оглеждаше внимателно всекидневната стая на Тег, тъй като за първи път попадаше в тази част на квартирата му — светая светих на башара. Спомни си за своето собствено жилище — същата смесица от подреденост и привиден безпорядък. Ролки и касети с текстов материал лежаха пръснати на малка маса до старомоден стол с бледосива тапицерия. Четящото устройство бе завъртяно встрани, сякаш ползващият го току-що е излязъл и скоро ще се върне. Черен униформен кител на башар лежеше напреко на друг стол, а наблизо имаше малка кутийка, оставена отворена върху дрехата. На маншета на китела се виждаше внимателно закърпена дупчица.

Така, значи сам кърпи дрехите си.

Ето щрихче към портрета на прочутия Майлс Тег, което не бе очаквала. Ако изобщо можеше да и мине през главата, щеше да реши, че домашни задължения от такъв порядък са от компетенцията на Патрин.

— Шуонгю пусна нападателите, нали? — попита Дънкан.

— Направиха го нейните хора — не скри яда си Лусила. — Този път прехвърли всякакви граници. Да се съюзи с тлейлаксианците!

— Патрин. ще я убие ли?

— Не знам, нито пък ме интересува!

Отвън се чу високият, ясен и гневен глас на комендантката:

— Башар, докога ще чакаме тук?

— Можеш да си тръгнеш по всяко време — отвърна Тег.

— Но няма как да вляза в южния тунел!

Светата, майка очевидно беше раздразнена. Лусила разбираше, че старата жена действа по предварително изготвен план. Но каква бе целта ѝ ? Сега Тег трябваше много да внимава. Наистина той с проницателност бе посочил слабостите на Шуонгю, но все още не знаеха точно какви са пълните ѝ възможности. Запита се дали не е по-добре да остави Дънкан сам и да се върне на помощ на башара.

Точно в този момент той каза:

— Вече можеш да си вървиш, но те съветвам да не се връщаш в квартирата си.

— Защо? — в тона на питащата личеше неприкрита изненада.

— Впрочем почакай малко!

Лусила чу далечни викове. Наблизо трясна силна експлозия, последвана от друга — на по-голямо разстояние. От рамката на вратата във всекидневната на Тег се посипа прах.

— Какво става? — беше отново гласът на Шуонгю, сега прекомерно висок.

Лусила се премести между Дънкан и стената към холното помещение.

Гола̀та гледаше към вратата, инстинктивно заел отбранителна стойка.

— Очаквах от тях първия взрив — обади се пак Тег, — но ме е страх, че и те не са предполагали, че ще има втори.

Някой или нещо изсвири наблизо достатъчно силно, за да не се чуят думите, казани от Шуонгю.

— Готово, башар! — беше гласът на Патрин.

— Какво става? — повторно настоя комендантката.

— С първия взрив, драга ми света майко, нападателите разрушиха жилището ти. А с втория ние пък ги унищожихме.

— Башар, току-що чух сигнала — потвърди помощникът. — Пипнахме ги до един. Слязоха със совалка от не-кораба, точно както ти очакваше.

— А самият кораб? — прозвуча възбуденият глас на Тег.

— Разрушен бе в мига, когато премина през граничния слой. Всички загинаха.

— Глупаци! — изкрещя Шуонгю. — Знаете ли какво направихте?