Днес сутринта бе казала на башара: „Каквото и да му нашепва гласът на вътрешните сили, свободата на неговата изява се запазва.“
В момента реши, че си струваше Тег да го види точно сега. Изпълняваните нови движения в по-голямата си част бяха сътворени от самия Дънкан.
Лусила едва овладя похвалното си възклицание при един особено ловък скок, приземил извършителя му почти в средата на двора. Гола̀та изработваше у себе си нервно-мускулно равновесие, което с течение на времето може би щеше да стане поне равнозначно на психичното равновесие на башар. Такова постижение би имало огромно по мащабите си въздействие върху личността му като цяло. Достатъчно беше да се погледнат всички, които инстинктивно бяха предани на Тег, а посредством него и на Сестринството.
Преди Лето II нито една широко разпространена система за регламентиране на културата не бе оцелявала достатъчно дълго, за да се доближи до равновесието, въздигнато в идеал от Бене Гесерит. Именно това равновесие —
Следващото, което Сестринството поиска, беше недвусмислено и точно изречено от Тараза:
По време на своето обучение тя бе виждала архаични статуи от Изначалните времена — малки каменни фигурки на самки с широки бедра и тежки провиснали гърди, осигуряващи обилие за бозаещото бебе. При желание от своя страна Лусила можеше да се превърне в младенческа имитация на древния символ.
Долу, в двора под нея, Дънкан спря за малко, навярно докато обмисли следващия ритъм и движения. Сетне кимна на себе си, скочи нависоко и се завъртя във въздуха, за да се приземи като газела на един крак; последваха многократни спираловидни завъртания на тялото, присъщи по-скоро на танцовото, а не на бойното изкуство.
Тя сви устни в плътна линия, говореща за твърдо решение.
Помисли, че загадката на секса всъщност не е никаква загадка. Корените ѝ бяха здраво сплетени със самия живот, разбира се. Ето защо от първата ѝ заръка за съблазняване в името на Сестринството в паметта ѝ се бе вкоренило едно мъжко лице. Ръководната специалистка по размножаването я бе предупредила да го очаква и да не се тревожи. Но Лусила бе вече разбрала, че Сексуалният Отпечатък е нож с две остриета. Можеш да овладееш движението по ръба на острието, но също така възможно е и то да те разреже. Понякога, когато лицето от първото ѝ поръчково съблазняване се връщаше непоканено в паметта ѝ, тя се объркваше. А споменът се връщаше най-често във върховния миг на някое интимно преживяване и трябваше да се овладява, за да не се издаде.
„Така ставаш по-силна“ — успокояваше я експертката — ръководител на нейния случай.
Все пак имаше моменти, когато тя преценяваше, че отдава прекалено голямо значение на нещо, което беше по-добре да си остане загадка.
Почувства се залята от противната вълна на неотменимо задължение. Всеки ден най-приятните за нея късове от времето бяха вечерите, когато наблюдаваше тренировъчните занимания на Дънкан. Укрепването на момчето напредваше много бързо, за което говореха прецизно изградените мускулно-нервни връзки — резултат от чудесата на прана-бинду, прочули Сестринството. Но следващата стъпка бе почти изцяло в нейни ръце, така че ѝ се налагаше да прекъсне досегашното мълчаливо одобрение на поведението на своя повереник.
Знаеше, че Майлс Тег скоро ще се появи. Тренировката на гола̀та трябваше да продължи както винаги в залата за практически занимания, обилно снабдена със смъртоносни оръжия.