Дюн (Том трети)

— По-спокойно, детето ми — каза тя, като предаде заръката с извисен безупречен тенор и внимателно отчете въздействието.

Ала Шийена отново я сепна:

— Друг вид на Гласа. Опитваш се да ме успокоиш, обаче от Кипуна знам всичко по въпроса.

Одрейди решително се обърна към момичето, впивайки поглед в лицето му. Първоначалният потрес явно бе отминал, но гневът беше все още виден, когато то спомена името на Кипуна.

— Обмислям нашия отговор на нападението — тихо каза Одрейди. — Защо отвличаш вниманието ми? Редно е да очаквам, че ще поискаш похитителите да бъдат наказани.

— Какво ще им направиш? Кажи ми! Какво ги очаква?

Старшата майка помисли, че у детето има изненадваща отмъстителност. Непременно трябваше да бъде обуздана. Омразата е не по-малко опасно чувство от любовта. Колкото място има в душата за омраза, толкова е то и за нейната противоположност.

— Изпратих на Сдружението, на Икс и на тлейлаксианците съобщението, което винаги им пускаме, когато нещо ни обезпокои и раздразни. Само три думи: „Ще си платите.“

— А как ще си платят?

— Подготвя се подходящо за величието на Бене Гесерит наказание. Трябва добре да почувстват последствията от своето поведение.

— Какво ще направиш?

— Ще разбереш, когато му дойде времето. Някой ден може и да научиш как замисляме наказанията. Засега не се налага да го знаеш.

Шийена се начумери.

— Дори не си ядосана — отбеляза тя. — Само обезпокоена.

— Дете, откажи се от нетърпението си! Има неща, които не разбираш.

Светата майка от комуникационния център се появи отново, погледна за миг към момичето и каза на Одрейди:

— Домът на Ордена потвърждава получаването на доклада. Одобряват и стореното от теб в отговор.

Тъй като тя не си тръгваше, Одрейди запита:

— Има ли още нещо?

Беглият поглед към Шийена достатъчно красноречиво говореше за задръжките на жената. Старшата майка изправи дясната си длан — сигнал за безречева комуникация. Пръстите на бене-гесеритката веднага затанцуваха с отприщена възбуда:

„Тараза съобщава: тлейлаксианците играят главната роля. Сдружението трябва да плати скъпо за меланжа. Затвори им кранчето от Ракис. Отхвърли едновременно Сдружението и Икс. Ще се изчерпят, изправени пред смазващата конкуренция от страна на Разпръскването. Засега не обръщай внимание на Говорещите с риби. Те притихват заедно с Икс. За нас отговаря Майсторът на майсторите от Тлейлакс. Лично идва при вас на Ракис. Подготви му капан.“

С лека усмивка Одрейди потвърди, че е разбрала всичко. Проследи с поглед излизащата от стаята жена. Домът на Ордена не само бе одобрил предприетото на Ракис, но и подготвил с изненадваща бързина подобаващо наказание. Очевидно Тараза и нейните съветници бяха очаквали случилото се.

Одрейди отдъхна с облекчение. Посланието до Дома на Ордена бе сбито — кратко описание на нападението, списък на жертвите от страна на Сестринството, идентифициране на похитителите и потвърдителна забележка до Тараза за изпратеното предупреждение към виновните: „Ще си платите.“

Да, глупците-нападатели вече знаеха, че гнездото на стършелите е разбутано. Страхът беше неизбежен и важна част от наказанието.

Шийена неспокойно се размърда в стола си. Поведението ѝ говореше, че се опитва да вникне в ситуацията:

— Една от вашите каза, че е имало лицетанцьори — тя посочи с брадичка към покрива.

Одрейди помисли за момичето като за огромен резервоар от невежество. Съдържанието му явно трябваше да бъде подменено. Лицетанцьори. Не бе забравила за телата, разбира се — внимателно прегледани и проучени. Тлейлаксианците най-после бяха пуснали в действие новите си модели лицетанцьори. Изпитанието бе предназначено за Бене Гесерит естествено! Последната серия беше много трудна за откриване. Оказа се обаче, че и новите излъчват характерната за тях миризма на единствени по рода си феромони. Сведението бе вече изпратено от Одрейди в Дома на Ордена.

Задачата сега беше да се запази в тайна наученото от Бене Гесерит. Старшата майка призова пратеничка от послушниците. Като посочи с очи вентилатора, мълчаливо ѝ предаде с пръсти:

„Убий онези, които слухтят!“

— Проявяваш голям интерес към Гласа, момичето ми — каза, щом отново останаха сами, сведе поглед към Шийена, седнала на стола си, и продължи: — Мълчанието е най-доброто средство за учене.

— Мога ли да се науча да си служа с Гласа? Искам го.

— Докато аз ти кажа, ще мълчиш и ще се учиш с помощта на мълчанието.

— Нареждам ти да ме научиш на Гласа!