Дюн (Том трети)

Одрейди си припомни за отчетите на Кипуна. Шийена бе съумяла да установи действен контрол върху повечето от заобикалящите я. Явно сама се бе научила. Владееше междинно равнище — за ограничена аудитория. Природна дарба. Туек, Каниа и останалите се бояха от момичето. Религиозните небивалици подсилваха страха им, но овладяването на височината и тона на Гласа бяха показателен пример за възхитителна чувствителност на извънсъзнателно ниво.

Осъзна също така и настоящата ѝ реакция. Честност. Тази нейна черта имаше възможно най-голяма притегателна сила, а служеше и на повече от една цел.

— Тук съм, за да ти преподам много неща — каза тя, — не го правя по твое нареждане.

— Всички изпълняват заповедите ми! — настоя Шийена. Едва-що влязла в пубертета, а вече на аристократично равнище. О, богове, създадени от нас! Какво ли ни очаква?

Момичето се смъкна от стола и се изправи, вгледано в Одрейди с въпросително изражение. Очите му бяха на височината на нейните рамене. Отсега личеше, че ще бъде високо и с налагащо се присъствие. Ако оцелееше, естествено.

— Отговори ми на някои въпроси, а на други не пожела — каза Шийена. — Спомена, че сте ме чакали, но не ми обясни причината. Защо не ми се подчиняваш?

— Въпросът ти е глупав, детето ми.

— Продължаваш да ме наричаш дете?

— А не си ли такова?

— Вече имам менструация.

— Но все още си… дете.

— Жреците ми се подчиняват.

— Защото се страхуват от тебе.

— А ти?

— Мен не ме е страх.

— Най-сетне! Отегчително е, когато всички се боят от теб.

— Жреците мислят, че те праща Бог.

— А ти не го ли мислиш?

— Нима трябва да го правя? Ние…

Одрейди млъкна при влизането на нова пратеница, чиито пръсти заиграха, предавайки мълчаливо послание:

„Четирима жреци слушаха. Убити са. Всички бяха подлоги на Туек.“

Отпрати с махване приносителката на съобщението.

— Тази пък разговаря с пръсти — каза Шийена. — Как го прави?

— Задаваш твърде много неуместни въпроси. А още не си ми казала, защо трябва да гледам на теб като на средство Божие.

— Шейтан ме пощади. Отивам в пустинята и му говоря, когато дойде.

— Защо го наричаш Шейтан, а не Шай-хулуд?

— Всички ми задават този глупав въпрос!

— Е, да чуя глупавия ти отговор.

Начумереното изражение се върна на лицето на Шийена и тя каза:

— Причината е в срещата ни.

— И как се срещнахте?

Момичето наклони на една страна главата си, погледна за миг нагоре към светата майка и отсече:

— Е, това е тайна.

— Знаеш ли как се пазят тайни?

Шийена се изпъна и кимна, но Одрейди долови несигурност в жеста ѝ. Явно имаше усещане кога го насочват към задънена улица!

— Чудесно! — рече тя. — Опазването на тайни е сред най-важните неща, които преподава една света майка. Радвам се, че няма да се спираме на въпроса.

— Но аз искам да науча всичко!

Гласът ѝ беше прекомерно сприхав. Твърде слаби емоционални задръжки.

— Трябва да ме научиш на всичко! — продължи да настоява Шийена.

Време е за камшика — помисли Одрейди. Момичето бе изговорило и показало достатъчно, за да вдъхне увереност дори на някоя посредствена послушница, че може да бъде сигурна за ефективността на контрола си над него.

Като си послужи с Гласа, само че този път с максималната му мощност, Одрейди каза:

— Дете, не си позволявай да ми държиш подобен тон! Недей, ако все пак искаш да научиш нещо!

Шийена замръзна. Необходима ѝ беше повече от минута, докато осъзнае какво се бе случило. Но след като се отпусна, лицето ѝ грейна в сърдечна и топла усмивка:

— О, колко се радвам, че дойде! Страшно скучно ми беше напоследък.

По сложност нищо не стои над човешкия разум.

Лето II: писанията от Дар-ес-Балат

Нощта на Гамму, припадаща бързо по местните ширини, щеше да се забави още почти два часа. Струпващите се облаци притъмниха кийпа. По нареждане на Лусила се наложи Дънкан да се върне на двора за нова поредица напрегнати упражнения.

Тя го наблюдаваше от същото място на парапета, откъдето го бе гледала първия път.

Момчето се движеше с акробатичните въртеливи движения от бене-гесеритския бой в осем последователни елемента: мяташе се на тревата, претъркаляше се, нанасяше удари в четирите посоки, отскачаше рязко нагоре и отново падаше на земята.

Лусила прие като безупречно изпълнението му за предпазване и избягване на непредвидена атака. Не забеляза предсказуем модел на движенията, а бързината им беше направо смайваща. Все още ненавършил шестнайсет СГ, гола̀та вече бе достигнал до нивото, отговарящо на овладяване на уменията от прана-бинду.

Грижливо контролираните тренировъчни упражнения разкриваха толкова много! Дънкан реагира с готовност още щом му нареди да изпълни тазвечершните серии. Първата стъпка от указанията на Тараза бе направена успешно. Гола̀та я обичаше. Нямаше място за съмнение. Тя вече беше доведената му майка. И всичко бе станало без сериозни сътресения за него, въпреки разбудените безпокойства на Тег.