Дюн (Том трети)

На фона на огнен пламък той видя върху екрани на съзнанието си цялото свое внимание на ментат, приковано върху съвета-предупреждение, внушаван на всеки начинаещ в школата:

С вярването си в зърнестата структура отхвърлящ възможността за всякакво движение, независимо от посоката — към развитие или към израждане. Подобна вярване предполага вселена със зърнест строеж, обречена на дълговечност. Нищо не подлежи на промяна, защото тя ще доведе до изчезването и на неизменната вселена. В действителност светът се движи сам по себе си, а ти оставаш на място. Вселената се развива отвъд присъствието ти и е недостижима за теб.

— Най-странното е — рече Тараза, явно потопена и някакво необяснимо съзвучие със започнатата и продължавана от нея сложна мелодия, — че учените от Икс не могат да осъзнаят доколко собствените им вярвания определят развитието и движението на техния свят.

Тег я погледна с мълчание, което говореше за готовност и благоразположение.

— Вярванията на иксианците се характеризират с абсолютна подчиненост на направения от тях избор относно начините, по които ще гледат и мислят за своята вселена — продължи тя. — Светът им не се движи и не действа сам по себе си, а прави някакви аберации, съответстващи на подбраните от тях експерименти.

С внезапно сепване Тег напусна спомените си и се видя в кийпа на Гамму. Продължаваше да седи на добре познатия стол, намиращ се в работния му кабинет. Обходи с поглед помещението и се увери, че нищо не е помръднало от мястото, където е било поставено от самия него. Бяха изминали само няколко минути, но стаята и предметите в нея вече не му изглеждаха непознати. Беше влязъл и излязъл от режима на ментат. Върнах се обратно в изходно положение.

Мирисът и вкусът на питието, предложено му толкова отдавна от Тараза, сякаш все още гъделичкаха езика и ноздрите. Ментатът знаеше, че с едно примигване може да повика отново цялата сцена — слабата светлина на светоглобусите зад завесата, седалката на стола под себе си и звуците на гласовете. Всичко бе готово за поредното превъртане, замразено в капсулка с битието на спомена.

Повикването му от миналото предизвика появата на някаква магична вселена, в която възможностите се оказваха по-силни и от най-смелите му очаквания. В тази вселена нямаше атоми, а само вълни и страховити движения във всевъзможни посоки. Почувства се принуден да премахне преградите, поставени и съградени от вярвяния и възгледи. Вселената беше прозрачна. Можеше да вижда през нея без помощта на междинни екрани за конкретизиране на формите. Магичният космос го редуцира до сърцевина от активно въображение, където само собствените му способности за пресъздаване на образи бяха екранът, чиято чувствителност даваше възможност за каквото и да е конкретизиране.

Там аз съм едновременно изпълнителят и изпълняваното.

Кабинетът отново започна да губи очертанията си, размивайки се при влизането и излизането от реалността, която долавяха сетивата. Почувства съзнанието си в тесните рамки на единствената важна цел, поставена пред него, но сега тя изпълваше света му без остатък. Видя се отворен към безкрая.

Тараза го стори умишлено! — прозря Тег. — Подейства ми като усилвател!

Долавяше, че го заплашва нещо страшно. Даде си сметка как дъщерята му Одрейди е ползвала сили от същия порядък, за да напише Манифеста на Атреидите. Способностите му на ментат явно бяха вградени в още по-обхватна конструкция.

Тараза бе поискала от него нещо, което едновременно го предизвикваше и плашеше. То съвсем лесно би могло да доведе до края на Сестринството.

Основното правило е: никога не бъди опора на слабостта; подкрепяй винаги силата.

Бене-гесеритската Кода

— Как става така, че даваш заповеди на тукашните жреци? — попита Шийена. — Те са у дома си.

Одрейди отговори непринудено, като все пак подбра думите си в съответствие с известните ѝ познания на момичето:

— Корените на жреците са тръгнали от свободните. Около тях винаги е имало свети майки. Между другото и ти самата ги разкарваш насам-натам.

— Различно е.

Одрейди спотаи усмивката си.