Дюн (Том трети)

— Не мисля, че е толкова просто. Има люде, които никога нищо не забелязват. Животът просто се случва за тях. Носи ги, почти неразличим от еднообразно и безмълвно съществуване, а те самите с възмущение и гняв се противопоставят на онова, което би могло да ги изтръгне от фалшивото им спокойствие.

— Никога не съм успявал да стъкмя приемлив балансов отчет за подправката — каза той, визирайки обичайната процедура на ментат за намиране на решение след надлежно сортиране на известните данни.

Тараза потвърди е кимване. Очевидно и тя се бе изправяла пред същото затруднение.

— При нас в Сестринството се наблюдава по-силна склонност към еднопистово движение в сравнение с ментатите. Имаме разработена практика за самоосвобождаване на мислите, но определящото условие продължава да съществува.

— Нашите предци дълго време са били изправени пред същия проблем.

— Преди подправката е било различно.

— Но животът им е траял толкова кратко!

— Петдесет, сто години; за нас не е никак много и все пак…

— Може би с усилие са вмествали максималното в срока, с който са разполагали, не мислиш ли?

— О, да, понякога са били направо неистови.

Той изведнъж осъзна, че предоставяните от нея наблюдения са почерпени от Другите Памети. Не за първи път се възползваше чрез чужда помощ от плодовете на някогашни системи на познание. В отделни моменти и майка му също го бе правила, но само за да онагледи предавания урок. Дали сега Тараза не вършеше същото? Може би с цел да го научи на нещо?

— Меланжът е многоръко чудовище — каза тя.

— Случвало ли ти се е да си съжалявала, че сме го открили?

— Без него Бене Гесерит нямаше да съществува.

— Също и Сдружението.

— Но нямаше да го има и Тирана, нито пък Муад’диб. Подправката дава с едната ръка, а взима с всички останали.

— Като Кали — каза той.

Тя се усмихна на направената от него връзка с праисторическата многоръка богиня на смъртта, познаваща безчислени начини да предизвика агония.

— Да, като Кали.

— В коя ръка е онова, което желаем? — попита башарът. — Нали въпросът винаги е този?

— Знаеш ли, че — освен всичко друго — си особняк, Майлс? Ментатите много рядко се потапят във философията. Мисля, че ти и тук имаш предимство. Превъзходно е това твое качество да се съмняваш.

Той сви рамене. Сменената тема на разговора им отново го обезпокои.

— Не си доволен — отбеляза тя. — Все пак е хубаво да останеш верен на съмненията си. За един философ е важно да го прави.

— В същото ни уверява и Зенсуни.

— Майлс, всички мистици са единодушни по въпроса. Никога не подценявай силата на съмнението. Неговата помощ е много голяма. Дори състоянието на с’тори събира в едно съмнение и увереност.

Силно и истински изненадан, той попита:

— Нима светите майки прибягват до зенсунски обреди?

Никога досега не го бе подозирал.

— Един-единствен път — отвърна Тараза. — Изпаднали в екзалтация, достигаме до състояние на с’тори, което ни поглъща изцяло. До последната клетка.

— Да, агонията с подправката — кимна Тег.

— Убедена съм, че и това знаеш от майка си. Но очевидно тя никога не ти е обяснявала приликата със Зенсуни.

Башарът преглътна някаква буца в гърлото си. Изумително! Тараза му даваше възможност за ново прозрение в Бене Гесерит. Из основи се изменяше представата му за светите майки, включително и за собствената му родителка. Бяха отделени от него на недостижимо място, където той не можеше да проникне. Дори да го изберяха за случаен спътник или приятел, достъпът до интимния им кръг щеше да си остане завинаги отрязан. Никога не би могъл да бъде като Муад’диб или Тирана.

— Прорицание — промълви Тараза.

Думата смени посоката на вниманието му. Бе заместила субекта, но не и смисъла.

— Мислех за Муад’диб — каза той.

— Смяташ, че е предсказал бъдещето?

— Така учат ментатите.

— Долавям съмнението в гласа ти. Бъдещето… Той предрече ли го, или го създаде? Прорицанието може да донесе смърт. Хората, които търсят оракула за предсказание, в действителност искат да научат от него каква ще е цената на китовата кожа за следващата година… или нещо друго, също толкова незначително. Никой от тях не отива, за да чуе пророчество за собствения си живот, разделен миг по миг.

— Нищо чудно — съгласи се Тег.

— И съвършено вярно. Ако разполагаш с подобно предзнаменование, животът ти ще се превърне в невъобразимо тегло.

— Мислиш ли, че животът на Муад’диб е бил невъобразимо тегло?

— Да, а също и на Тирана. Според нас животът и на двамата е бил посветен на непрестанни опити да разбият веригите, които сами са създали.

— Но са вярвали…

— Майлс, не забравяй за съмненията си като философ. Пази се! Умът на вярващия е в бездействие. Той пропуска възможността да расте и се развива в една неограничена, безкрайна вселена.

Тег замълча за малко. Чувстваше умората, изтикана почти в периферията на съзнанието му от напитката, както и състоянието на мислите си, разбъркани от нахлуването на нови идеи. Като ментат го бяха предупреждавали, че силите му могат да намалеят в подобни случаи, но сега ставаше обратното.

Тараза ме учи — помисли той. — В думите ѝ е скрит урок.