Дюн (Том трети)

— Той беше един от участниците — поясни тя. — С иксианците имаше и лицетанцьори.

Върховният жрец се опита да преглътне, но гърлото му се оказа пресъхнало.

Каниа бързо мина покрай него и се отправи към тялото. Не можеше да види изражението на лицето ѝ, но нейното присъствие го накара да си спомни, че тя и Стирос са имали нещо помежду си на млади години. Инстинктивно се премести, за да застане между Каниа и детето.

Жената спря до трупа и го побутна с крак. После погледна, злорадо усмихната, към Туек.

— Трябваше да проверя дали наистина е мъртъв — каза тя.

Одрейди се обърна към една от служителките до себе си и нареди:

— Махнете тялото.

После се взря в Шийена. Имаше възможност за пръв път да огледа внимателно момичето, след като бе повела щурмовата група, ликвидирала нападателите на храмовия комплекс.

Туек заговори откъм гърба й:

— Света майко, ще бъдеш ли любезна да обясниш какво…

Одрейди го прекъсна, без да се обръща:

— По-късно.

Шийена се оживи при думите му и каза:

— Мислех си, че си света майка!

Одрейди само кимна. Какво очарователно момиче! Бе доловила в себе си същите усещания, които почувства, когато стоеше пред древната картина в жилището на Тараза. Нещо от силата, вложена в творбата, я вдъхновяваше и сега. Вдъхновение на обезумял! Да, това бе посланието, дошло от лудия Ван Гог. Хаос, превърнат във най-великолепен порядък. Не беше ли то част от кодата6 на Сестринството?

Момичето е моето платно — помисли Одрейди. Почувства как дланта ѝ потръпва от вълнение, също като при усещането за четката, дошла от древността. Мирисът на масла и бои разшири ноздрите ѝ.

— Оставете ме сама с Шийена — заповяда тя. — Всички вън!

Туек направи опит да възрази, но една от облечените в роби придружителки на старшата света майка го хвана здраво за ръката.

Одрейди втренчено го изгледа.

— От Бене Гесерит и друг път са ти правили услуги — рече тя. — Сега спасихме живота ти.

Жената, хванала ръката на Върховния жрец, леко, но подсещащо я дръпна.

— Отговори на въпросите му — каза ѝ Одрейди, — но друго място.

Каниа пристъпи към Шийена с думите:

— Момичето е…

— Махай се! — отсечено извика Одрейди, вложила цялата мощ на Гласа в заповедта.

Каниа се вцепени.

— За малко да я оставиш да загине от ръцете на несръчни заговорници — добави светата майка, вперила поглед в нея. — Ще преценим дали трябва да бъдеш и занапред при Шийена.

В очите на жената се появиха сълзи, но тя разбираше, че укорът на Одрейди е заслужен. Обърна се и напусна с всички останали.

Старшата света майка насочи цялото си внимание към неотклонно следящото я с поглед момиче, чиято наблюдателност веднага бе забелязала.

— Твърде отдавна те чакаме — каза Одрейди. — Няма да дадем на тези пипкавци друга възможност да те погубят.

Законът винаги избира страна, на която да застане, в зависимост от действащата и наложена със сила власт. Моралната страна на нещата на правните подробности имат несъществено значение, когато възникне въпросът в чии ръце е камшикът.

Протоколи на Съвет на Бене Гесерит:

Архив ХОХ232

Тег се залови със същинската си работа веднага след заминаването на Тараза и придружителите ѝ от Гамму. Трябваше да очертае новите насоки на вътрешния ред в кийпа, задържайки Шуонгю на достатъчно голямо разстояние от гола̀та по изричната заповед на старшата света майка: „Може да бъде свидетел на всичко, което я интересува. Но не и да се намесва.“

Въпреки обичайните всекидневни тегоби на службата от време на време той с изненада се улавяше загледан в празното с усещане за безпокойство, което не можеше да овладее. Преживяното около спасителната операция, както и странното и неочаквано разкритие на Одрейди, не попадаше в нито една от групите му за класифициране на данни.

Зависимостите… Трупите-ключове…

Внезапно се намери седнал в работния си кабинет с очакваща го на екрана проектопрограма за промени в графика на смените и задълженията, която трябваше да одобри; нямаше понятие нито за часа, нито дори за днешната дата. Трябваше му известно време, за да успее да възстанови обичайните си представи за нещата.

Ранен предиобед. Тараза и нейните хора бяха заминали преди два дни. Беше сам. Да, Патрин бе поел днешното обучение на Дънкан, за да освободи башара за задълженията му на командващ.

Сякаш бе непозната дори обстановката в работния му кабинет. Но когато поотделно огледа окръжаващите го вещи и предмети, всички се оказаха на местата си. Ето таблото с клавиатура за персоналната база данни. Униформената му куртка бе внимателно окачена на гърба на стола зад него. Опита се да превключи на ментатски режем, ала с изненада долови съпротивата на собствената си мисловна машина. Беше забравил за явлението, добре известно му от годините на неговото обучение.

Време за подготовка.