Дюн (Том трети)

Туек изпитателно заоглежда лицата на възрастните, събрани около нея, като се опитваше да улови там нечия усмивка. Просто не знаеше как да реагира, когато тя се обърна към него с малкото му име. От една страна, подронваше престижа му, но, от друга, му оказваше чест с близостта, която бе подчертала.

Бог ме подлага на горчиви изпитания — помисли той.

— Светите майки добри хора ли са? — попита момичето.

Туек въздъхна. Всички архиви потвърждаваха възраженията и резервите на Бога към Сестринството. Божиите слова по въпроса биваха внимателно разглеждани и предавани за окончателна оценка и тълкуване на Върховния жрец. Бог-Императорът не бе позволил на Сестринството да заплашва неговата Златна Пътека. Дотук нещата бяха ясни.

— Много от тях са добри — отвърна Туек.

— Къде най-близо има света майка? — поинтересува се Шийена.

— Тук, в посолството на Сестринството в Кийн — каза той.

— Познаваш ли я?

— Има много свети майки в кийпа на Бене Гесерит…

— А какво е кийп?

— Името, с което те наричат тукашния си дом.

— Трябва да е поверен на една от светите майки. Знаеш ли коя е тя?

— Познавах предишната. Казваше се Тамалани. Сега има нова, току-що пристигнала. Името ѝ е Одрейди.

— Странно име.

Туек споделяше това мнение, но рече:

— Един от историците ми каза, че е производно от името Атреидес.

Шийена се замисли върху чутото. Атреидес. Родът, сътворил Шейтан. Преди Атреидите е имало свободни и Шай-хулуд, Устната История, съхранена въпреки всички изрични забрани на жречеството, възпяваше сътвореното от най-бележития народ, живял на Ракис. Много нощи тя бе слушала същите имена в селцето си.

„Муад’диб създаде Тирана.“

„Тиранът създаде Шейтан.“

Нямаше усещането, че спори за истината с Туек. Днес той излъчваше странно уморен вид. Затова само разпореди:

— Доведи ми светата майка Одрейди. Кипуна прикри с ръка злорадата си усмивка. Слисан, Туек отстъпи крачка назад. Как да изпълни подобно искане. Дори ракианското жречество не можеше да нарежда на Бене Гесерит! Ами ако Сестринството му откаже? Би ли могъл да им дари меланж в замяна? Възможно е да се изтълкува като признание на слабост. Светите майки като нищо могат да започнат пазарлъци! Никой не познаваше живи същества, по-упорити и неотстъпчиви в сделките от тях. А новата, наричана Одрейди, изглеждаше като една от най-лошите. Само за миг всичко това прелетя през ума му.

Намеси се Каниа, за да смекчи неудобството, в което бе изпаднал.

— Навярно и Кипуна би могла да предаде поканата на Шийена — каза тя.

Върховният жрец хвърли бърз поглед към младата помощница. Да! Мнозина подозираха (очевидно и Каниа) , че Кипуна шпионира за Бене Гесерит. Впрочем на Ракис всички бяха нечии съгледвачи. Той измайстори най-благосклонната си усмивка, когато кимна към Кипуна:

— Познаваш ли някоя от светите майки?

— Някои от тях са ми познати, почитаеми Върховни жрецо — отвърна запитаната.

Поне все още не си спестява дължимото уважително отношение!

— Чудесно! — продължи Туек. — Ще бъдеш ли така любезна да се погрижиш благосклонната покана на Шийена да стигне до посолството на Сестринството?

— Ще се постарая с най-доброто от малкото, което мога, почитаеми Върховни жрецо.

— Сигурен съм, че ще го сториш!

С горделиво изражение Кипуна понечи да се обърне към девойката. Беше съвсем лесно да се даде ход на искането ѝ, имайки предвид техническите порядки на протокола, въведен от Сестринството. Помощник-жрицата се усмихна и отвори уста да каже нещо. В същия миг цялото ѝ внимание бе привлечено от някакво движение при парапета на около четирийсет метра зад тях. Нещо проблясна там на слънчевата светлина. Нещо малко и…

С приглушен вик Кипуна сграбчи Шийена и я тласна силно към слисания Туек, след което изкрещя:

— Бягай!

Сетне с мигновено движение се хвърли към бързо приближаващия блестящ предмет — малък ловец-преследвач(#) с опъната отзад дълга шигърова жица(#).

На младини Туек бе доста добър в играта с топка и бухалка. Инстинктивно подхвана Шийена; поколеба се за миг, само колкото да осъзнае опасността. После рязко се завъртя с извиващото се в ръцете му момиче, което протестираше със силни викове. Втурна се напред и буквално влетя в отворената врата на стълбището на кулата. Дочу трясъка на хлопналата зад гърба му тежка входна преграда и бързите стъпки на Каниа, която го следваше отблизо.

— Какво става? Какво има? — Шийена блъскаше с юмруци по гърдите му, без да спре да вика.

— Тихо… Замълчи! — изсъска Туек, когато стигна до първата площадка. Оттук към централната част на сградата водеха шахта-улей и суспенсорна система за спускане. Каниа спря до него, шумното ѝ дишане изпълни тясното пространство.

— Преследвачът уби Кипуна и двама от постовите гвардейци — задъхано изрече тя. — Разряза ги на парчета! Видях всичко. Бог да ни пази!