Дюн (Том трети)

— Защото не ние проверяваме нейните познания, а тя подлага на проверка нашите!

— Бог трябва да го е поискал.

Нищо не можа да скрие силния гняв, залял лицето на Стирос. Туек продължи да го наблюдава, великодушно дал възможност на стария съветник да подреди и изложи нови доводи в своя защита. Подобни възможности бяха огромни, разбира се. Върховният жрец не отричаше фактите. Важни в случая бяха тълкуванията. И по-точно: защо именно той трябва да бъде окончателният тълкувател? Въпреки (а може би точно заради) начина си да правят обзор на историята жреците знаеха твърде много по въпроса защо и как Бог е взел решение да битува на Ракис. Те разполагаха със самия Дар-ес-Балат и с всичко в него — първата известна не-стая във вселената. Цели хилядолетия, докато Шай-хулуд се трудеше да превърне злачната планета Аракис(#) в пустинната Ракис, Дар-ес-Балат бе чакал под пясъците. От това Свято Хранилище жреческото съсловие бе взело и сега разполагаше със собствения глас на Бога, с Неговите думи в печатен текст и дори с холофотографии. Всичко беше обяснено и се знаеше, че пустинната повърхност на Ракис точно възпроизвежда първоначалната форма на планетата — как тя е изглеждала тогава, когато е била единственият познат източник на Святата Подправка.

— Шийена задава въпроси за Божието семейство — каза Стирос. — Защо ѝ трябва да пита за…

— Просто ни проверява. Дали Ги поставяме точно на Техните места. Тръгвайки от светата майка Джесика към сина ѝ Пол Муад’диб , за да стигнем до неговия син Лето II — Свят Небесен Триумвират.

— Лето III… — измърмори Стирос. — Този, който загина от ръцете на сардаукарите(#)? Какво да се каже за него?

— Внимавай, Стирос — монотонно изрече Туек. — Знаеш какво е казал по въпроса моят прадядо от същата тази пейка. Нашият Раздвоен Бог се е превъплътил, като част от Него е останала на небето, за да обмисля и крои Въздигането. Тази част остава безименна, каквато и трябва да бъде винаги Самата Същност на Бога!

— Така ли?

Туек долови ужасния цинизъм в гласа на възрастния мъж. Изреченото сякаш остана да трепти в натежалия от тамян въздух, призовавайки за жестоко възмездие.

— Е, тогава защо тя пита по какъв начин Лето се е превърнал в Раздвоения Бог? — продължи Стирос.

Нима поставяше под съмнение Светата Метаморфоза? Туек беше смаян.

— Ще ни осветли по въпроса, когато му дойде времето — каза той.

— Посредствените ни обяснения сигурно я хвърлят в тревога — подигравателно се отзова съветникът.

— Твърде много си позволяваш, Стирос!

— Наистина ли? Не ти ли се струва показателен нейният въпрос за начина, по който пясъчните твари блокират с херметична преграда почти цялата останала на Ракис вода, като по този начин връщат планетата към пустинното ѝ начало?

Върховният жрец се опита да прикрие растящия в него гняв. Стирос наистина бе представител на мощна фракция в жреческото тяло, но тонът и думите му отново повдигаха въпроси, на които отдавна бе отговорено. Метаморфозата на Лето II доведе до появата на безбройните пълчища на пясъчните твари, всяка понесла частица от Него. А от тварите се стигна до Раздвоения Бог. Цикличната последователност отдавна беше позната и превърната в култ. Да се поставя тя под съмнение, беше все едно да се отрича истинността на Бога.

— Седиш тук и нищо не правиш! — обвини го Стирос. — Станахме пионки на…

— Достатъчно! — повече не можеше да понася цинизма на възрастния мъж до себе си. Надянал мантията на гордостта, Туек заговори с Божиите слова:

— „Твоят Господар знае много добре какво таиш в сърцето си. Този ден душата ти е достатъчно доказателство за вина. Не ми трябват свидетели. Ти не чуваш гласа на душата си, а се вслушваш в своя гняв и бяс.“

Стирос си тръгна — очевидно с осуетени планове, потънал в смут.

След като подложи всичко на предварително обмисляне, Върховният жрец облече най-подходящата за случая премяна в бяло, златисто и пурпурно. После отиде на посещение при Шийена.

Девойката се оказа в градината на покрива в централната част на жреческия комплекс заедно с Каниа и още двама други — млад жрец на име Балдик, лично нает на служба при Туек, и жрицата-помощница на име Кипуна, която се държеше по-скоро като света майка за негова радост и удоволствие. Разбира се, Сестринството се бе погрижило да има и свои съгледвачи, но той не обичаше да си го спомня. Кипуна бе поела по-голямата част от физическата подготовка на Шийена; между двете се бяха установили близки отношения, разбудили ревност у Каниа. Но и самата тя не можеше да се противопостави на нарежданията на Шийена.