Читаем Дюн (Том трети) полностью

— Да продължавам ли? — попита светата майка, тъй като той не сваляше очи от нейните. — Добре. Мъжът казва: „Естествено това стана още преди да ме изпратят на обучение за ментат. Знаеш ли как ми се отвориха очите тогава?! Разбрах, че нито за миг Сестринството не ме е изпускало от полезрението си! Никога не съм бил с подобно действащ служител!“

— Дори и в мига, когато изричах онези думи — повтори Тег.

— Съвършено вярно — тя настойчиво притисна ръката му, докато продължаваха да крачат из помещението. — Всички осиновени от теб деца бяха собственост на Бене Гесерит. Сестринството никога не би допуснало нашият генотипен материал да потъне в безпорядъка на общата маса.

— Нека тялото ми бъде предадено на Шейтан, тъй като Сестринството се грижи и за техните ценни гени.

— Аз ще имам грижата — рече Одрейди, — защото съм една от дъщерите ти.

Тег отново я принуди да спре.

— Мисля, че знаеш коя беше майка ми — каза тя и му направи знак да замълчи, когато той понечи да отговори. Имена не са нужни.

Башарът огледа внимателно лицето на жената до себе си и видя там познати някога черти. Майка и дъщеря си приличаха. Но как стояха нещата с Лусила?

Сякаш бе чула въпроса му, Одрейди каза:

— Лусила е от друга успоредна линия на целенасоченото размножаване. Не са ли наистина забележителни постигнатите чрез внимателния подбор и съчетаване резултати?

Тег се окашля. Не почувства никаква емоционална привързаност към новопоявилата се негова дъщеря. Думите и някои важни сигнали в поведението ѝ като цяло бяха приковали без остатък вниманието му.

— Нашият разговор не е случаен — каза той. — Всичко ли ми предаде? Мисля, че старшата света майка поиска…

— Има още нещо — кимна Одрейди. — Аз съм авторът на Манифеста. Написах го по нареждане на Тараза, като следвах нейните подробни указания.

Възрастният мъж огледа цялото огромно помещение, за да бъде сигурен, че никой не е чул току-що изреченото. После приглушено възкликна:

— Тлейлаксианците го разпространяват надлъж и нашир!

— Точно както очаквахме.

— Защо ми го казваш? Тараза заръча да ме подготвиш за…

— Ще дойде времето, когато ще трябва да знаеш крайната ни цел. Тя иска тогава сам да вземеш необходимите решения, за да се превърнеш наистина в свободен агент и посредник.

Още не бе завършила, когато съзря в очите му типичната изцъкленост на ментат.

Баща ѝ дишаше дълбоко. Зависимости и труп-ключове! Бидейки ментат, той долавяше структурните очертания на огромен модел, макар и отвъд обхвата на струпаните в него количества данни; близостта обаче беше ясно осезаема. Въпреки всичко и за миг не помисли, че разкритията биха могли да бъдат улеснени и ускорени от някаква изява на родителска привързаност. В цялата бене-гесеритска подготовка се долавяше същностното присъствие на нещо, строго обвързано с принципи, твърде догматично и обредно, напук на усилията каноните да бъдат пренебрегнати. Одрейди — дъщерята от неговото минало, беше пълноправна света майка, владееща необичайната мощ на съвършен контрол над своите мускули и нерви, както и цялостния набор на паметовото богатство откъм женска страна! Тя беше една от създадените със специално предназначение! Владееше трикове за оказване на натиск и насилие, за наличието на които малцина човешки същества подозираха. И въпреки всичките ѝ специфични черти, приликата и изявата на нейната същност бяха налице, а един ментат никога не би пропуснал да ги забележи.

Какво искаше?

Потвърждаване на бащинството ли? Нали винаги е разполагала с доказателства за онова, от което е имала нужда! Докато я наблюдаваше сега — нея самата и начина, по който търпеливо чакаше мислите му да се насочат към определено решение, Тег си спомни, че нерядко и изглежда с пълно право казваха, че светите майки вече не са типични представителки на човешката раса. Те се движеха някак си извън основния поток, може би успоредно на него самия, а може би просто потапяйки се там от време на време заради собствените си цели, но все по-категорично отделени от човешкия род. Това състояние беше техен отличителен белег, знак за идентичност, която ги доближаваше повече до отдавна мъртвия Тиран, отколкото до човешката маса, създала ги някога.

Цялостно и целенасочено въздействие. Техният коронен специалитет — да манипулират всичко и всички.

— От мен се очаква да служа за очи на Бене Гесерит — каза Тег. — Тараза иска именно аз да взема човешко решение за вас.

Очевидно доволна, Одрейди стисна ръката му с думите:

— Какъв баща си имам!

— Наистина ли имаш баща? — попита той, след което накратко я осведоми за посоката на собствените си мисли.

— Вън от човешката маса! — възкликна тя. — Каква странна идея. Да разбирам ли, че и щурманите на Сдружението също са извън нея?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Аччелерандо
Аччелерандо

Сингулярность. Эпоха постгуманизма. Искусственный интеллект превысил возможности человеческого разума. Люди фактически обрели бессмертие, но одновременно биотехнологический прогресс поставил их на грань вымирания. Наноботы копируют себя и развиваются по собственной воле, а контакт с внеземной жизнью неизбежен. Само понятие личности теперь получает совершенно новое значение. В таком мире пытаются выжить разные поколения одного семейного клана. Его основатель когда-то натолкнулся на странный сигнал из далекого космоса и тем самым перевернул всю историю Земли. Его потомки пытаются остановить уничтожение человеческой цивилизации. Ведь что-то разрушает планеты Солнечной системы. Сущность, которая находится за пределами нашего разума и не видит смысла в существовании биологической жизни, какую бы форму та ни приняла.

Чарлз Стросс

Научная Фантастика
Лунная радуга
Лунная радуга

Анна Лерн "Лунная радуга" Аннотация: Несчастливая и некрасивая повариха заводской столовой Виктория Малинина, совершенно неожиданно попадает в другой мир, похожий на средневековье. Но все это сущие пустяки по сравнению с тем, что она оказывается в теле молодой девушки, которую собираются выдать замуж... И что? Никаких истерик и лишних волнений! Побег - значит побег! Мрачная таверна на окраине леса? Что ж... где наша не пропадала... В тексте есть: Попаданка. Адекватная героиня. Властный герой. Бытовое фэнтези. Средневековье. Постепенное зарождение чувств. Х.Э. В тексте есть: Попаданка. Адекватная героиня. Властный герой. Бытовое фэнтези. Средневековье. Постепенное зарождение чувств. Х.Э. \------------ Цикл "Осколки миров"... Случайным образом судьба сводит семерых людей на пути в автобусе на базу отдыха на Алтае. Доехать им было не суждено, все они, а вернее их души перенеслись в новый мир - чтобы дать миру то, что в этом мире еще не было...... Один мир, семь попаданцев, семь авторов, семь стилей. Каждую книгу можно читать отдельно. \--------- 1\. Полина Ром "Роза песков" 2\. Кира Страйк "Шерловая искра" 3\. Анна Лерн "Лунная Радуга" 4\. Игорь Лахов "Недостойный сын" 5.Марьяна Брай "На волоске" 6\. Эва Гринерс "Глаз бури" 7\. Алексей Арсентьев "Мост Индары"

Анна Лерн , Анна (Нюша) Порохня , Сергей Иванович Павлов

Фантастика / Любовное фэнтези, любовно-фантастические романы / Самиздат, сетевая литература / Космическая фантастика / Научная Фантастика