Дюн (Том трети)

— Един ментат не се нуждае от обяснения на взаимните зависимости — каза Тег с останки от любопитство в гласа си, но и с категорична нотка на възмущение.

— Напълно вярно. Такъв е естественият фон на мисловния му процес.

— Е, тогава кому са нужни обиди?

— Огледай наличните си познания за почитаемите мами и ми отговори на въпроса кой е техният основен недостатък.

Башарът заяви без никакво колебание:

— Те могат да оцелеят само ако продължат да засилват фаталната зависимост на онези, които ги подкрепят. Познатото безизходно положение на пристрастената жертва.

— Съвършено точно. А каква е опасността?

— Биха могли да повлекат със себе си немалка част от човешкия род.

— Майлс, това беше проблем на Тирана. Убедена съм, че го е знаел. А сега впрегни цялото си внимание. Също и ти, Дар — Тараза погледна през пътеката и пресрещна взора на Одрейди. — Слушайте ме и двамата. В Бене Гесерит продължаваме да залагаме много мощни, хм… елементи, които се носят по течението на човешкия живот. Те могат да предизвикат задръстване. И със сигурност ще причинят големи щети. Ето защо ние…

Лихтерът отново се разтърси от поредица силни удари. Разговорът беше прекратен, телата прилепнаха в седалките, а тримата се вслушаха в ревящия шум и трясъци около себе си. Когато всичко утихна, Тараза първа извиси глас:

— Ако някак си оцелеем с тази проклета машина и стъпим на Гамму, ти, Майлс, заедно с Дар трябва да останете насаме. И двамата видяхте Манифеста на Атреидите. Тя ще те осведоми за всичко и ще те подготви. Нямам какво повече да ви кажа.

Тег се обърна и погледна към Одрейди. Чертите на лицето ѝ отново го върнаха на спомените за събраните в него памети и към забележителната ѝ прилика с Лусила. Имаше и още нещо в добавка, но той съзнателно отклони мисълта си в друга посока. Манифестът на Атреидите! Прочете го, разбира се, защото му бе изпратен от Тараза със заръката да го стори. Да ме подготви ли? За какво!

Одрейди ясно видя натежалото от въпроси изражение на лицето му. Вече разбираше мотивите на Тараза. Нарежданията ѝ придобиха нов смисъл, също като думите от самия Манифест.

„Подобно на вселената, сътворена с участието на съзнанието, зрящият в бъдното пренася тази съзидателна способност, довеждайки я до върховната ѝ величина. Именно в това се корени дълбокото неразбиране на мощта на атреидското копеле, която то предаде на своя син — Тирана.“

Одрейди познаваше горните думи с почти авторска компетентност, но сега те се завърнаха обратно при нея така, сякаш никога не ги бе срещала.

Дявол да те вземе, Тар! — помисли тя. — Ами ако бъркаш!

На квантово равнище нашата вселена трябва да бъде разглеждана като място с неопределена характеристика, чиято предсказуемост в статистически аспект е възможна единствено чрез използването на достатъчно големи числа. Между тази вселена и някоя друга, където преминаването на отделна планета може да бъде разчетена до пикосекунда във времето, в действие влизат сили от друг порядък. Онова, в което вярваме, се превръща в доминираща сила за вселената, избрана като място на нашето битие, на всекидневния ни живот. Вашите вярвания определят развитието на събитията от всекидневието. Ако достатъчен брой от нас го вярват, възможна е дори появата и съществуването на нещо ново. Структурата на вярата създава филтър, през който постепенно се отсява хаосът, за да остане порядъкът.

Анализ на Тирана,

Файл на Тараза: БГ архиви

Мислите на Тег бяха в пълен безпорядък, когато той се върна на Гамму от кораба на Сдружението. Слезе от лихтера на обгорената до черно периферия на персоналния отсек от площадката за кацане и излитане и се огледа, сякаш идваше за първи път. Беше почти пладне. Много малко време бе изминало, а толкова неща се бяха променили!