Оползотвори оставащите минути така, както винаги го бе правила във всички подобни случаи напоследък — подготвяйки се за неизбежното. Времето бързаше; тя се ръководеше по специален календар. Бе разглеждала един такъв преди да тръгне от Дома на Ордена, привлечена за пореден път от упоритото постоянство на времето и неговия език — секунди, минути, часове, дни, седмици, месеци, години… Стандартни години, казано по-точно. Впрочем „упорито постоянство“ беше неподходящ израз за явлението. Може би ненарушимост бе по-добре. Традиция. Никога не нарушавай традицията! Съпоставките бяха намерили сигурно място в паметта й; времевият поток се оказа наложен и върху планети, които се движеха с ритъм, различаващ се от тиктакането на примитивния човешки часовник. Седмицата има седем дни. Седем! Колко много сила бе останала в това число. Тайнствена сила. Всичко е съхранено в Оранжевата Католическа библия. Бог създал света за шест дни, „а на седмия Той си починал.“
Леко завъртя глава и погледна през пътеката към Тег.
Башарът нямаше никаква представа с колко много негови спомени разполага тя. Сега виждаше белезите, оставени от годините върху властното и изразително лице. Долавяше как обучението на гола̀та бе черпило от енергията му. Сигурно детето в кийпа на Гамму представлява нещо като гъба, попиваща всичко и навсякъде около себе си…
Мисълта я размекна, но Одрейди я остави будна в съзнанието си с усещане за предизвикателство. Колко естествено би било да се обича възрастният мъж! Не като любовник, разбира се, ала все пак с любов… Или с обич. въпреки всичко. Тя чувстваше как отвътре нещо я притегля и разпозна финото острие на бене-гесеритските си умения. Обич, проклета обич, размекваща обич.
Бе доловила същото вътрешно притегляне към първия мъж, когото бе изпратена да съблазни. Смахнато усещане. Годините на подготовка в Бене Гесерит я бяха научили да внимава с него. Никой от проктор-инспекторите не ѝ бе позволил разкоша да познае топлината без въпроси и самоанализи, а тя своевременно осъзна причините, налагащи строга изолация. Но тогава бе избрана от експерт-специалистките, насочващи хода на програмата за целенасочено размножаване, които ѝ наредиха да се доближи толкова плътно до посочения индивид, че да не му остане нищо друго, освен да проникне в нея. Данните от пълната документация на клиничните изследвания стояха събрани в паметта ѝ и тя с лекота долови сексуалната възбуда в очите на своя партньор — нещо, което бе позволила и на себе си. Все пак беше надлежно подготвена за ролята си от мъже, които експерт-специалистките по Размножаването внимателно бяха подбрали и изпитали с необходимата за целта изискана педантичност, отговаряща на спецификата на подготовката.
Одрейди въздъхна и отклони погледа си от Тег, а после затвори очи в забрава. Мъжкарите-треньори никога не позволяваха на чувствата си да изразят импулсивно и обвързващо увлечение към някоя от своите ученички. Това беше необходимата пукнатина в сексуалното им възпитание.
Ето го първото съблазняване и прелъстяване, на което бе изпратена; в крайна сметка тя се оказа доста неподготвена за томителния унес на едновременния оргазъм и за взаимния захлас от съпреживяното, старо като човешкия род, че и повече! И преливащо от сили, способни да преодолеят здравия разум. Изражението на мъжа, сладостта на целувката, неговият пълен отказ от всякакви самозащитни резерви — лишил се от закрила и напълно уязвим. Нито един от мъжкарите-треньори не бе постъпвал по този начин! Обзета от отчаяние, потърси опората на бене-гесеритските уроци. С тяхна помощ видя истинската същност на мъжа до себе си, изписана на лицето му, и долови с най-нежните си фибри своята необходимост. Само за миг си позволи да откликне равнозначно и по същия начин, преживявайки нов връх на възторга, непосочен като достижим от нито един от нейните учители. В този момент разбра какво се беше случило с лейди Джесика и с другите бене-гесеритски
Нейната сила я изплаши (както експерт-специалистките по Размножаването знаеха, че ще стане) и Одрейди се върна обратно при зорко бдящото бене-гесеритско обучение, като позволи на маската на удоволствието да скрие краткотрайното, но най-естествено изражение на нейното лице, прибягвайки до пресметнати заучени ласки.
Както се очакваше, мъжът реагира като бавно схващащ. А това ѝ даде възможност да мисли за него като за глупак.
Второто изпълнение на ролята на съблазнителка постави по-малко трудности. Все още можеше да си спомни чертите на предишния си партньор, макар и понякога да се учудваше защо го прави. От време на време лицето му се появяваше без да го е призовала, а после самата тя трудно намираше обяснение на факта, че не го е разпознала веднага.