— Искам да съм толкова сигурен за това, колкото изглеждаш ти — каза Тег.
— Бъди сигурен, Майлс. Впрочем има и други причини да не унищожим кораба. Както Сдружението, така и иксианците бяха засечени да взимат страна при сделките. Това никак не е добре за бизнеса, а те имат нужда от всичко, което могат да извлекат…
— Освен ако не са си намерили важни клиенти, предлагащи по-високи печалби.
— Еех, Майлс! Знаеш, че в последно време Бене Гесерит прави всичко възможно за осигуряването на спокоен тон при решаване на подобни въпроси.
Тег не можеше да не се съгласи с нея, макар вниманието му да бе привлечено от началото на фразата. „В последно време…“ Думите някак си напомняха за равносметка, която пък неизбежно внушаваше усещане за край. Но преди да попита каквото и да било, Тараза продължи:
— Предпочитаме да разрешаваме и най-кризисните състояния далеч от бойното поле. Мисля, че дължим благодарност на Тирана за нашето поведение. Предполагам, Майлс, че никога не си мислил за себе си като за продукт на усилията на Лето II за подобряване на състоянието на много важни неща… но ти си такъв продукт.
Тег го прие без коментар. Посоченото беше важен фактор в цялостния диапазон на човешкото общество. И никой ментат не би могъл да не му обърне внимание.
— Първото, с което ни привлече, беше именно това твое качество — добави светата майка. — Понякога можеш да накараш човека да се почувства отвратително обезкуражен, но ние не искаме да бъдеш друг с нас.
Съвсем фини нотки в тона и маниера ѝ̀ говореха, че тя не се обръща само към него, а ѝ към своята свита.
— Майлс, даваш ли си сметка колко дразнещо е, когато те чуят да убеждаваш с една и съща сила и двете страни по някакъв неразрешен въпрос? Тази твоя особеност е мощно оръжие. Как смразяващо зле са се чувствали нашите неприятели, когато си заставал срещу тях именно там, където никой не е подозирал, че ще се появиш!
Тег си позволи съвсем лека усмивка. Погледна към жените, седнали от другата страна на пътечката. Защо ли Тараза отправяше думите си към тяхната група? Даруи Одрейди сякаш бе решила да си почине с облегната назад глава и затворени очи. Неколцина от другите разговаряха помежду си. Но това не беше достатъчно за заключение от негова страна. Дори послушничките в Бене Гесерит можеха да следват едновременно няколко мисловни писти. Той отново насочи вниманието си към Тараза.
— Всъщност искам да кажа — рече светата майка, — че ти реално приемаш нещата така, както ги чувства и неприятелят. Разбира се, когато едновременно си превключил и на ментатски режим, за теб просто няма равностоен враг.
— Не, има!
— Не тълкувай думите ми погрешно, Майлс. Никога не сме подлагали на съмнение твоята преданост. Но е много необичаен и обезпокоителен начинът, по който ни караш да виждаме събития, на които не можем да погледнем другояче. Случва се ти да бъдеш като второ зрение за нас.
Тег видя, че Даруи Одрейди е отворила очите си и го гледа. Беше очарователна жена. Във вида ѝ имаше нещо смущаващо. Също като Лусила тя му напомняше за нещо и за някого, останали в неговото минало. Но преди да съумее да продължи хода на мислите си, Тараза попита:
— Гола̀та притежава ли способност да балансира между противостоящи сили?
— Може да бъде ментат — отвърна Тег.
— Майлс, той
— Наистина ли искаш да го разбудим толкова млад?
— Необходимо е, башаре. Ужасно е необходимо.
Причините за неуспеха на ПОСИТ? Много просто: там пропускат да отбележат факта, че по-големи търговски сили изчакват в окрайнините на тяхната дейност и могат да ги погълнат така, както свинохлите гълтат боклука. Ето я истинската опасност от Разпръскването — за тях и за всички нас.
Одрейди следеше само с част от съзнанието си разговора между Тег и Тараза. Помощният лихтер бе малък, а помещенията за пътници — тесни. Щяха да използват промени на вътрешното налягане, за да се омекоти спускането; тя го знаеше и се беше подготвила за сътресенията. Пилотът щеше да щади суспенсорните устройства на летателен апарат от такава класа, пестейки енергия.