Дюн (Том трети)

Операцията за издирване на модел започна да се превърта в съзнанието му. Всичко започва с проекта на Сестринството за гола̀та; проектът не му е познат почти никак, но включва присъствието на младо женско същество на Ракис, което (така казват) може да се разпорежда с червеите. Голѝте Айдахо пък разполагат със своята привлекателност и с още нещо, което принуждава Тирана и тлейлаксианците да ги възпроизвеждат много пъти. Дънкановци като товар на борда! На каква служба е бивал този гола̀, че Тиранът да не го остави при мъртвите? А тлейлаксианците? В течение на хилядолетия претакат Дънкан Айдахо от аксолотловите си резервоари, дори след смъртта на Тирана. Продават дванайсет пъти гола̀та на Сестринството, което плаща с възможно най-твърдата валута — меланж от собствените си драгоценни хранилища. Защо приемат да им се плаща с нещо, което добиват в огромни количества? Отговорът е очевиден: за да изчерпат запасите на Сестринството. Специфична форма на алчност. Купуват превъзходство — игра на сила и власт.

Той се загледа в спокойно очакващата отговора му старша света майка.

— Тлейлаксианците избиват голѝте, за да упражняват контрол върху темпото ни.

Тараза кимна, но не отговори. Следователно имаше още нещо. Отново превключи на ментатен режим.

Бене Гесерит представляваше важен пазар на тлейлаксиански меланж, макар и не като единствен източник, защото тънката струйка от Ракис не спираше; да, ценен пазар, много ценен. Така че не беше разумно да се предполага, че тлейлаксианците ще му обърнат гръб, освен ако не са си подготвили някой с по-изгодни цени…

Кой друг би могъл да проявява интерес към делата на Бене Гесерит? Иксианците, без съмнение. Но Икс не беше добър пазар за меланж. Иксианското присъствие на кораба намекваше за тяхната самостоятелност. Тъй като иксианците и Говорещите с риби действаха с обединени усилия, жените-воини можеха да излязат извън обхвата на настоящия модел.

Коя голяма сила или сбор от сили в тази вселена притежава…

Прикова последната си мисъл, сякаш бе дръпнал забавящите приспособления за пикиране на топтер, оставяйки ума си да се рее на воля, докато самият той е зает с подредбата, на други аргументи.

Не в тази вселена.

Оформи се първообразът на модела: Богатство. Гамму пое нова роля в неговите мисловни операции. Много отдавна Харконите бяха унищожили почти всичко на тази планета, оставяйки я като разлагащ се труп, който хората от Дън върнаха към живот. Но имаше време, когато за Гамму не бяха останали дори мечти. А без мечти няма и надежда. Изпълзявайки едва-едва от помийната яма на своята планета, хората се придържаха към най-ниското равнище на прагматизма. Добро е, щом влиза в работа.

Богатство.

Когато за първи път попадна на Гамму, направи му впечатление броят на банките. Някои от тях дори носеха застрахователната маркировка на Бене Гесерит. Планетата служеше като опорна точка за завъртането на огромно богатство. Посетената от него банка — с цел да се запознае с възможността за ползването ѝ в критични обстоятелства — остана плътно в съзнанието му на ментат. Веднага бе разбрал, че учреждението не ограничава дейността си до бизнес в планетен мащаб. Това беше банка на банкери.

Не просто богатство, а БОГАТСТВО.

Умът му тогава не разработи Изходен образец, но имаше под ръка достатъчно за Опитна проекция. Богатството не беше от тази вселена, а на хората от Разпръскването.

Няколко секунди бяха нужни, за да завърши с подреждането. След като стигна до отправната точка, башарът-ментат се самоосвободи от мускулно и нервно напрежение, погледна веднъж към Тараза и се отправи с енергична стъпка към прикрития вход. Увери се, че тя не дава никакъв знак за тревога. Издърпа със замах завесите встрани и се озова пред мъж, висок почти колкото него — в облекло с военна кройка и кръстосани копия на петлиците. Лице с груби черти, масивни челюсти и зелени очи. Изражението му говореше за внезапно разбудено внимание; едната ръка се намираше над джоб, очевидно издут от оръжие.

Тег се усмихна на мъжа, пусна завесите и се върна на мястото си.

— Наблюдават ни хора от Разпръскването — каза той.

Светата майка видимо се отпусна. Изпълнението на башара се оказа забележително.

Завесите отново изсвистяха встрани. Високият чужденец влезе и спря на две крачки от Тег. Лицето му беше изопнато от гняв.

— Предупредих те да не му казваш! — проскърца баритоновият тембър на гласа му с непознат акцент.

— И аз те предупредих за възможностите му на ментат — каза Тараза с леко презрителна гримаса.

Мъжът отстъпи, по лицето му пропълзя сянка на страх.

— Почитаема мамо, аз…

— Не се осмелявай да ме наричаш така! — Тялото на светата майка се напрегна и тя зае бойна поза, която башарът никога не бе виждал в нейно изпълнение.

Мъжът леко сведе глава.

— Уважаема госпожо, нещата не са в твои ръце. Длъжен съм да напомня, че тези заповеди…

Тег реши, че бе чул достатъчно.